Кой дискриминира българските роми?

„В най-популярните български вестници ромите най-често са представяни като престъпници: убийци, изнасилвачи, брутални и крадливи, т.е. като заплаха”, „Негативните качества се приписват на ромския етнос като цяло, което води до перманентното му дамгосване”, „В значима част от публикациите се наблюдава вражебна реч спрямо ромите, която би могла да бъде определена като „слово на омразата”, „В българската преса се проявява т.нар. ”институционален расизъм”, като явлението е разпространено в полицията, държавните служби и медиите” – това са част от изводите в изследването „Образът на ромите в централния български печат”, осъществено от екип под ръководството на д-р Иво Инджов.

Сделка във вреда на ромите?

Според Орхан Тахир, юрист от ромски произход и правозащитник, след събитията във Франция през миналата година западните политици са сключили сделка с българските си колеги: „Ние не искаме роми в нашите европейски столици и сме готови да ви съдействаме да си държите ромите във вашата страна. Готови сме да дадем нужните пари (известно е, че ЕС отпуска средства за тази цел на българското правителство) и дори сме склонни да си затворим очите за някои не толкова демократични практики спрямо вашите малцинства” – така изглежда уговорката, според Тахир. В резултат - темата не се дискутира широко, защото е болезнена за някои богати европейски страни. Целта е да се внуши, че всъщност проблемите се решават успешно, смята Орхан Тахир.

Глас купувам, глас продавам

Румян Русинов от Центъра за публични политики и застъпничество, който се занимава с ромската проблематика, посочва, че медийното отразяване на проблематиката в България се предопределя от силно негативното отношение към ромското малцинство, което се определя и диктува от включването на ромската тема в политическия дискурс. В предишни години политиците се бореха за ромските избирателни гласове, днес обаче борбата е за гласовете на онези, които са против ромите, констатира Румян Русинов. Политическата класа стимулира отрицателното отношение към етническото малцинство, като си служи с популистка реторика, за да печели повече гласове на изборите. „На президентските и местни избори през 2011 година антиромските нагласи изиграха огромна роля и трябва със съжаление да кажа, че гласовете, които преди бяха подавани за партията Атака, се преляха в управляващата партия ГЕРБ. От друга страна антиромското политическо говорене втвърди антиромските настроения в обществото,” обобщава Русинов.

Според медийния експерт д-р Иво Инджов, темата за съдбата на българските роми в чужбина е интересна за вестниците само в едно отношение: те пишат за засегната „национална” чест, за „нашите” роми, които са обект на „брутални” действия в Европа. Голямата част от българските вестници се съобразяват с правителствената политика, а по тези въпроси тя е много пасивна. Правителството не защитава своите граждани, нито поставя въпросите за решаване на техните проблеми.

Правосъдие на две скорости?

Според юриста-правозащитник Орхан Тахир, българското правителство не противодейства по ефикасен начин на неонацистките групи в страната и не предприема необходимите мерки за предотвратяване на нови конфликти, подобни на този в Катуница. Дори обратно - след събитията там нито един от арестуваните над 100 етнически българи не беше осъден ефективно. Повечето предварителни разследвания бяха прекратени от прокуратурата и въобще не стигнаха до съда. В същото време бяха постановени десетки неефективни присъди, а участниците излязоха от ареста само с глоби. Такъв е случаят в Благоевград, където неонацистки нападател беше освободен единствено с глоба от 1000 лева! Мнозина твърдят, че законът не се прилага достатъчно строго и по отношение на т.нар. ”циганска престъпност”, казва Тахир. Според него обаче правосъдие липсва и в случаите на расистки нападения над роми. Колкото до българските медии, те са подложени на много силен политически и корпоративен натиск. Не е тайна, че свободата на словото се намира в опасност, твърди ромският юрист-правозащитник. Според него българските журналисти са жертви на този натиск, а не може да се очаква от подчинени хора да представят истината по обективен начин. Тоест, съществува сериозен проблем с демокрацията в България, а той се отразява и върху положението на малцинствата, върху отношенията между етническото мнозинство и малцинствата, посочва Орхан Тахир.

В омагьосания кръг на омразата

Експертът по междуетнически отношения Михаил Иванов припомня колко е сложно да се определи къде завършва свободата на словото и къде настъпва ограничението на това слово. Свободата на словото според международните документи е стандарт, който подлежи и на ограничаване, но подобни ограничения трябва да бъдат предвидени със закон. Със скандалните си антиромски публикации, например, лидерът на „Атака” нарушава закона чрез своето слово и в този смисъл неговата свобода на словото трябва да бъде ограничена, а той самият - санкциониран, посочва Михаил Иванов. Най-голямата опасност в момента създават отрицателните нагласи, предрасъдъците по отношение на ромите, които са обхванали цялото българско общество. „Има ги у политиците, особено разпространени са обаче сред държавната администрация. Да се питаме ли тогава защо държавата не реагира? Отговорът е, че хората в държавните институции са носители на тези отрицателни нагласи. Сиреч попадаме в омагьосан кръг – в обществото съществува силен антиромски расизъм, съществуват много сериозни ромски проблеми, част от които произвеждат въпросния расизъм, а той впоследствие се оказва продаваема стока не само в политиката, но и за високи тиражи на вестниците. Ето как не можем да излезем от тази ситуация вече толкова време,” заключава експертът по междуетнически отношения.

Медиен расизъм?

И медийният специалист д-р Иво Инджов смята, че държавните институции в България страдат от „институционален расизъм”. Става дума за един латентен расизъм със скрити предразсъдъци и стереотипи, с повтарящи се действия и неразбиране на малцинствата. Медиите също изпитват подобни настроения. „Голяма част от журналистите вътрешно са настроени анти-ромски - не толкова, че изпълняват някаква поръчка за потискане на малцинството,” констатира д-р Инджов. И тук всичко опира до медийната саморегулация. Медийните стандарти, професионализмът, етичните норми в журналистиката могат и трябва да се налагат стъпка по стъпка, но със средствата на саморегулацията. Ако журналистите, издателите, собствениците не узреят за това, картината едва ли ще се подобри, обобщава д-р Иво Инджов.