Коментар №1 на седмицата: Бежанците да ми дадат 40 лв. да си купя олио и бензин

Знаете ли, че във Фейсбук има страница на име "Народ който"? Проверих, защото покрай съботната истерия за олио това беше една от тенденциите във Фейсбук – народ, който ...

Признавам, че преди два дни и на мен ми дойдоха на акъла доста мисли в този стил:

1. Народ, който му остана тоалетна хартия от 2020 година насам, има нужда да пие олио, че да не отиде хартията бадева.

2. Народ, който го излъгаха, че бензинът свършва на 3 март, ще го излъжат и, че олиото свършва на 13 март.

3. Народ, който се бие за олио на промоция, ще превземе Киев за един следобед, ако и там пуснат олио на промоция.

4. Народ, чието битие стига на първо място за бензина и олиото, няма съзнание.

А защо стигнахме до това битие? Отговорът го писахме 30 години вече и така и не го проумяваме. Помните ли времената, в които важеше: Който се учи, той ще сполучи? Ето това е отговорът – тези времена ги заличихме. Изчегъртахме ги. Всички заедно с изборите, които направихме. Повярвахме в "на баницата мекото" – един Бащица, който да се грижи за нас. И забравихме, че в живота родителите се грижат за децата до време – идва момент, в който децата сами трябва да се грижат за себе си. Щом това е житейска максима, какво очакваме, когато Бащицата не просто не ни е родител, а е най-обикновен тарикат, намерил стар като света начин да се погрижи за себе си? Не се сещате кой е този начин – да лови шарани.

Бих написал, че ми е мъчно за хората, които се бият за промоция със 70-тина стотинки по-евтина от цената на други места. Обаче вече почвам да се чудя дали наистина ми е мъчно. Тези хора не желаят да вдигнат глава и да се огледат. Да видят истински, да чуят истински. Да помислят за 5 минутки – колко олио можеш да си купиш, че да изкараш докато то пак поевтинее? А колко бензин? Колко хляб? Колко кисело мляко? Колко каквото и да е? Защото ако някой може да каже кога войната в Украйна ще свърши и Европа ще се завърне на пътя на нормалното, заслужава да е новата Баба Ванга.

Рецептата да изградиш навик да опитваш да мислиш отнема кански усилия години наред. Като в Библията – Моисей неслучайно обикаля 40 години в пустинята.

И сега си мисля – "Народ който". Дори тази Фейсбук страница е грешна – няма я запетайката. Както го няма съзнанието. Това съзнание, което разбира, че за да вземеш 40 лв. повече, условието е да бягаш от война – например с две деца и две чанти, в които си нахвърлял каквото си се сетил, докато мислиш постоянно кога ли ще чуеш взрив до прозореца ти. Водиш децата, едното е с температура, но не можеш да го носиш, защото ръцете ти са заети с чантите и да носиш другото – по-малко е. Мъжът ти е останал някъде назад, с най-големия ти син – за да се бият за дома ти и родината ти. Не знаеш дали ще им чуеш повече гласовете - телефонът ти е със SIM карта, която не работи в чужбина, защото операторът, който я поддържа, също не работи - и там бягат от ракетите и бомбите. Банковата ти карта също не работи, защото и в банката, в която ти е сметката, положението е като с мобилния ти оператор. Това е условието да вземеш 40 лв. Даже не е това – това е условието някой, който се смили да те приюти, да вземе 40 лв. Ти лично няма да вземеш нищо.

Народ, който не проумява, вече изчезва. Тъжно е – натъжете се, ако ви е останало (само)съзнание.

Автор: Ивайло Ачев