Над 200 повредени творби в Националната галерия: Сред тях картини на Мърквичка и Майстора

Според сайта щетите са нанесени след редица инциденти, случили се от 2016 г. досега, като последният се случва през февруари тази година. Всички те обаче или са напълно скрити от обществеността, или информацията е манипулирана. За инцидента на 7 февруари 2023 г. в медиите се появяват данни за авария, която е предизвикала падане на мазилката в едно от фондохранилищата, както и лека повреда на 3 картини. КлинКлин пише, позовавайки се на документи, че всъщност противопожарната метална врата на подземието е избита от пантите след взрив, който поврежда 75 картини.

Actualno.com се опита да се свърже с директора на Националната галерия - Ярослава Бубнова, за да потърси нейния коментар по казуса, но до публикуването на този материал отговор не е получен.

Какви произведения на изкуството са повредени

Степента на увреждане на произведенията на изкуството е различна. 43 от творбите са със сравнително ниска степен на увреждане, 13 са със средна степен на увреждане, а 18 картини са тежко увредени и се нуждаят от "спешна консервационно-реставрационна намеса". Една от картините е с "над 60% унищожена живопис". Всяка от повредените творби е със статут на национално богатство и е част от основния фонд на Националната галерия между Освобождението и Втората световна война. Оказва се, че картините нямат застраховка и досега нито една от тях не е рестварирана.

По-конкретно изданието посочва 11 картини на Иван Мърквичка (1856 – 1938): "Седнало куче", "Къпеща се жена", "Шопско хоро", "При люлката по време на жътва", "Ноктюрно на ужаса", "Ескиз на сграда", "Селянка от Търновско", "Селянин от с. Нова махала", "Девойка от Трън", "Портрет на А. Гаврилова" и "Невеста от Софийско".

"Портрет на Амалия Гаврилова", худ. Иван Мърквичка, източник: Национална галерия

Още: Сдружение "Зограф": Министър Минеков да поиска оставката на Яра Бубнова

Повредените картини на Владимир Димитров-Майстора са три: "Жътвар", "Автопортрет" и "Мраморно море – залез". Сред засегнатите творби е "През Балкана" на Сирак Скитник, както и "Момичета-циганчта" на Дечко Узунов. Сред останалите 40 художници на повредените платна са много от значимите родни имена от периода, пише още КлинКлин.

Кой е виновен?

"От 2018 г. до момента произведенията във фонда са обект на постоянен контрол от страна на служителите […] от гледна точка на превенцията и оптимизиране на условията на съхранение", са уверили от Националната галерия. Проверка на Министерството на културата (МК), извършена в същия ден на аварията, е заключила, че "Националната галерия е изпълнила задълженията си по осигуряване на необходимите условия за съхранение на културните ценности", казват от Националната галерия.

КлинКлин пише, че "топката се прехвърля" върху фирмата "Синхрон-С", която поддържа системите за газово пожарогасене във фондохранилищата на галерията. Изданието твърди, че всъщност точно когато е извършван профилактичен преглед на системата от въпросната фирма във фондохранилище номер 5 на първия етаж, се случва взривът. След инцидента екипът на галерията изисква гаранции за бъдеща безопасност и поради това се налага изключване на останалите шест противопожарни системи. Това от своя страна представлява нов риск за картините при настъпване на евентуална нова авария.

В разследването на изданието се казва още, че представители на "Синхрон-С" правят оглед на място на 16 февруари на инсталациите с инертен газ IG-541. Тази проверка установява проблема, но открива и други нередности в противопожарната система. След проверката на фирмата е бил даден протокол от 2017 г. за състоянието на противопожарната система, в който не са посочени данни за рискове и нередности. Фирмата поема поддръжката на Националната галерия от 21 декември 2020 г. (подписаният двустранен протокол от тогава липсва, твърди КлинКлин) и извършва първата си профилактична проверка на 11 януари 2021 г., без да установи нередености и рискове. След взрива две години по-късно все пак нередности са установени.

Още: Галерия "Квадрат 500" отваря врати за посетители

Фотограф: Елена Страхилова/Actualno.com

Непоправимо унищожаване на културни ценности

След взрива от февруари 2023 г. 5-о РУ към СДВР започва преписка, защото "уврежданията на движимите културни ценности са свързани с реалната загуба на културна стойност, която би могла да бъде непоправима.".

В разследването пише още: "Въпреки това Министерството на културата снема всякаква вина от Ярослава Бубнова. Самата тя обаче не пропуска да обвини МК (Министерството на културата), че от февруари до октомври министерството не е отпуснало 30 660 лв. за спешна реставрация и консервация на картините и 10 000 лв. за ремонт на авриралите системи. Самата галерия разполага с въпросните средства, заяви източник на КлинКлин."

"Съществено забавяне и затрудняване при реализиране на нужните ремонти и реставрационни дейности представляваше продължителната липса на бюджет за 2023 г. С оглед протичащото досъдебно производство НГ е получила указания да не предприема фактически действия по намеси в системите и в помещенията, поразени от аварията, до извършване на необходимите експертизи и процесуално-следствени действия от разследващите", уточняват от Националната галерия.

Ярослава Бубнова, снимка: Actualno.com

От КлинКлин пишат още, че са се свързали с няколко лица, работещи в галерията, но са заявили, че информацията за авариите през последните години е тайна и се знае само от приближени на Ярослава Бубнова. Според изданието някои от реставраторите не знаят кои са увредените творби и колко големи са щетите.

Авариите през годините

"На 18 юни 2018 г. възниква ВиК авария в депо на фонд "Българско декоративно изкуство" към "Квадрат 500" (който през 2015 г. беше открит след ремонт за 27 милиона лева), която уврежда 135 произведения на Любомир Йорданов, Георги Ножаров, Стефан Савов, Тодор Игнатов, Веска Дуцканова, Вяра Узунова, Пенчо Георгиев и др.", пише изданието и добавя, че четири години по-късно реставрацията за 25 000 лв все още не е завършена.

През 2017 г. в депото на Музея за социалистическо изкуство се случва друга авария, която поврежда 26 картини на Лика Янко - една от най-известните български художнички на XX в. След проверка се установява, че степента на повреда е от средна до висока, а според източник на КлинКлин за проблема с канализацията се е знаело дълго време, точно както се е знаело за проблемите с вентилационната и противопожарна инсталация в "Квадрат 500".

Изданието цитира анонимен служител, който казва: "Канализацията се оттичаше директно върху картините от депото. Беше скандално. Въпреки това никой не взе мерки, докато не беше късно". По онова време директор е Слава Иванова, назначена след редица скандали от Вежди Рашидов, тогава министър на културата. Иванова напуска преждевременно през септември 2018 г., без да упоменава конкретна причина. Тогава неин заместник е Бубнова, която е назначена за временен директор, а сетне за постоянен в мандата на Боил Банов.

Още: Боил Банов няма да санкционира директорката на Художествената галерия

В същия музей през 2014 г. отново възниква ВиК авария, която уврежда произведение на Златю Бояджиев, но сериозен ремонт, който да избегне по-тежкия инцидент три години по-късно, е пренебрегнат.

По-малко от година след ремонта за 27 милиона лева в срадата на "Квадрат 500" се пука обезвъздушител на отоплителната инсталация. Причиненият теч срутва мазилката от тавана и засяга 5 творби, но сериозни мерки не са взети нито от директорката, нито от нейната заместничка. Година по-късно, през 2017 г., възниква нова авария на вентилационната система, в следствие на което температурата пада твърде ниско и сериозно поврежда 10 изключително стари произведения. Сред тях са такива от 16 и 17 век, пише КлинКлин.