Перник притежава най-богатата нефритена колекция и най-дългата мънистена огърлица от времето на неолита в Европа.
Това съобщи на БТА археологът от Регионалния исторически музей Анета Бакъмска. Находките са открити при разкопки на неолитно селище, датирано от началото на VI-то хилядолетие пр.Хр. край радомирското село Гълъбник.
Мънистеният гердан е дълъг почти 17 м. Той е направен от средиземноморски миди и минерални мъниста. Изглеждал е изключително шикозно и е бил много ценен накит в праисторията, уверява Бакъмска. Част от мънистата били оформени като буренца, други като копчета. В наниза преливали розово и бежово, бил удивително блестящ. До нас обаче украшението не достигнало в първоначалния си вид, защото горяло при пожар. Предполага се, че от огъня е била засегната много силно цялата праисторическа къща, в която е намерен накитът.
Край Гълъбник е открита и най-голямата нефритена находка от времето на неолита на Балканите - жезъл с 36 см дължина.
Праисторическата сбирка съдържа стотици хиляди фрагменти. Част от намерените експонати са култови масички, антропоморфни фигури, каменни брадви. Според Бакъмска още много предмети свидетелстват за специфична култура, която е съществувала в продължение на 300 години само по долината на Горна Струма.
Най-ярко доказателство за уникалността й са керамичните съдове с биконична форма и високи крачета.
Неолитните съдове от поречието на Горна Струма днес стоят много модерно, твърди още археоложката. Според нея праисторията има модерно излъчване и съвременният човек, който търси уникати, тук лесно може да ги намери. Всеки, чийто вкус е формиран от изкуството на Пикасо ще се почувства много уютно в изложба с експонати от радомирското село, смята Бакъмска.
Археолозите открили и средновековен некропол в най-високата част на неолитното селище, която през Х-ХIв. е била използвана за гробище. Намерени са 29 скелета, погребани с обичайната за епохата християнска практика. Основна част от женските скелети са монголоидни и затова археолозите ги свързват с печенегите, които по това време обитавали този край.
Праисторическото селище край Гълъбник е знаково в световната археология, коментира доц. д-р Иля Прокопов, председател на Българската музейна камара. Културната група в радомирското село е обект на изследване на учени от цял свят. Част от находките край Гълъбник са включени в националната селекция "Златото на тракийските конници", показана с голям успех в Канада, Белгия, Испания и Швейцария.
Праисторическото селище е било открито през 70-те години на миналия век при изпълнението на мащабна програма за отводняване на Радомирското поле.
Обектът е разположен на брега на река Блато, която е ляв приток на Струма. При изправяне на коритото на р. Блато работниците от "Водно стопанство" попаднали в средата на селището. Те донесли откритите артефакти в музея в Перник и през 1979 г. археолозите започнали проучвателни дейности. До 1993 г. те установили десет селища, разположени едно над друго. Това са първите земеделци, разказа Бакъмска.
Богатството на серията в Гълъбник се допълва от още находки в региона - под бившата хокейна площадка в Перник и селата Прибой и Негованци.
******************
София и Югозападен регион кандидатстват за европейска столица на културата през 2019 г.
