"Снимките от дрон показват, че под земята се крият още интересни неща. Вероятно ще имаме още мавзолеи с кръгла форма и може би някакви четириъгълни постройки се очертават. Какви са те - може би други мавзолеи с четириъгълна форма или пък храмове, но това ще стане ясно през следващите месеци", каза пред Actualno.com проф. Николай Овчаров, който ръководи мащабните археологически проучвания на Перперикон, които ще продължат до началото на октомври.
Разкопките там започват през 2000 година и се провеждат 26 години без прекъсване.
"Работим по план, не се работи на парче. Буквално сектор след сеттор ние разкриваме този грандиозен град", подчерта проф. Овчаров.
Той разказа накратко, че през 2016 г. е приключила археологическата работа по нареченият Акропол на Перперикон и от тогава насам се работи по южния квартал, който по думите му е бил голямата изненада.
Голямата изненада и "Свещената зона" на Перперикон
"Когато започвахме южния квартал - аз предполагах, че ще има едно класическо подградие на един късноантичен и средновековен град с жилищни постройки и по-бедни жилища. Обаче нищо подобно не излезе. Всъщност такова подградие има, но той е от късния средновековен период. Оказа се, че в Късната античност там се развива нещо, което в България не е хващано. Става дума за една огромна "Свещена зона", в която до този момент сме разкрили 6 храма, 11 кръгли мавзолея и още няколко други, които имат четириъгълна форма", разказа археологът.
От този период 3-6 век има само сакрална архитектура - храмове и погребални мавзолеи. Тогава е приключвал езическият период, но по думите му, когато в Рим и големите градове на империята християнството е побеждавало, тук през 3-4 век езичниците преживяват специален възход.
"В самото начало на 5 век най-сетне християнската мисия на Никита Ремесиански побеждава. Непокорните са кръстени. В Акропола открихме най-ранната църква в Родопите от началото на 5 век, където е служил епископът-кръстител. Тя е сравнително малка, около 20 метра, но когато всички се превръщат в християни, в същия този южен квартал, за който говоря, където е струпването на езически храмове и мавзолеи, е построена най-голямата църква, досега известна в Родопите", уточни проф. Овчаров.
Той обясни, че става въпрос за 40-метрова трикорабна базилика, която в някакъв смисъл показва победата на християнството.
"Това е историята на южния квартал, която сме разгледали и която ни показва, че това е една "Свещена зона". Неслучайно го кръстихме "Ареа Сакра", или "Свещената зона" по примера на една зона във вечния град в Рим, където има голямо струпване на храмове и която италианските археолози са кръстили "Ареа Сакра", обясни проф. Овчаров.
Археологът обяви, че новооткритият скален саркофаг е част от същия този представителен Некропол, който се е развивал в южния квартал около главни япът, водил към укрепената част към южната порта на Акропола на Перперикон.
Специално финансиране, за да сме като Гърция, Италия и Турция
Проф. Овчаров обяви, че от името на петима директори на големи регионални исторически музеи е връчил на вчерашната си среща с президента Илияна Йотова петиция, която трябва да достигне до новата власт.
Идеята е да бъдат финансирани специално 13 приоритетни обекти от гледна точка на културно-историческия туризъм в България. Става въпрос за обекти като Перперикон, Хераклея Синтика, Солниците в Провадия и други.
"Това ще позволи за няколко години да превърнем няколко от тези обекти в страната в истински паметници на културно-историческия туризъм, каквито познаваме в Гърция, Турция, в Италия.
По думите му това е една програма, инициирана още от правителството на Борисов, но спирана по време на периода на служебни правителства и възстановена последните три години.
"Даденостите на Перперикон са очевидни, но ако нямахме необходимите средства за мащабни разкопки, нищо от това нямаше да бъде ясно на хората", добави още проф. Овчаров. ОЩЕ: "Храм на Слънцето" и как Свещената зона разкрива тайните си: Проф. Николай Овчаров разказва
Снимка: iStock
Няма да познаете Перперикон, ако сте го виждали преди 10 години
Археологът разказа и за отзивите на туристите след посещение на Перперикон.
"Аз не съм вдидял, някой който да е разочарован от него. Всички казват, че идват за трети, четвърти, пети път. Казват, че промяната е огромна. Ако са идвали преди 10 години, не могат да познаят Перперикон", заяви още проф. Овчаров.
По думите му това е така, защото Перперикон е невероятен град. "Ако няма даденост, колкото и да копаем няма да може да достигнем до резултати. Перперикон няма аналогия по света", категоричен е проф. Николай Овчаров.
"Нашият Перперикон, нашият скален град си има своите родопски, но и не само родопски, защото допускаме, че в този късноримски период има доста заселници от други места на империята. Това е било напълно възможно в Римската империя има голямо движение на хора, може би малоазийски преселници, които са донесли някои свои умения на обработката на скалата. Траките също са имали влияния, разбира се, това го има в скалните изсичания. Има следи в архитектурата обаче, които ни навяват на мисълта, че имало малоазийски влияния", каза проф. Овчаров, обръщайки внимание, че това все още е хипотеза. ОЩЕ: Монголски шаман идва на Перперикон за "прабългарски" експеримент
