В предаването „Лице в лице“ гостува философът проф. Георги Каприев, който коментира това, което нарича „временни български разломи“, и историческите причини за политическото развитие на страната. „Аз искам да тегля една резолюция, да покажа общия ефект от българските разломи. Крайният резултат е от нашите разломявания, че понеже не можем, пък и не искаме да излъчваме лидери, имаме вождове. Това е постоянната ни практика, която започва, може би, 1872 г. през януари, но през 1879 г. тя е конституционно утвърдена. Чрез Търновската конституция“, обясни той.
По думите му още в ранния конституционен период се оформя устойчив политически модел. „Там има един много сериозен сблъсък между юридически и всячески образовани хора и крайни популисти. Печелят популистите“, обясни професорът.
Проф. Каприев посочи, че вместо да се развива образователен подход към политическото участие, се залага на доверие към масовата мъдрост. „Вместо да се въведе някакъв образователен ценз и да започне едно политическо ограмотяване на българите, се позоваваме на народната мъдрост, на политическата зрялост на българите и на техния демократизъм.“
Той направи връзка и с историческата структура на местното самоуправление. „Повечето наши населени места са самоуправляващи се общности по време на Османската империя. Както държавата е била мащеха по онова време, така и сега си остава мащеха.“
Според него това води до траен социален модел. „Вторият ефект е, че всеки става за всичко.“ Той допълни, че липсата на наследена аристокрация също има значение: „Белята е още от там, така наречената средновековна България, където няма родова аристокрация.“ Проф. Каприев цитира и Славейков: „Ние българите всички сме или князе, или роби.“
Още: Проф. Георги Каприев: Простащината стана морална норма
По отношение на понятието „компетентност“ той заяви: „Думата „компетентност“ в българската история е много рядко употребявана, макар че чувам тези дни да се употребява, според мен малко неточно.“ По думите му тя е имала по-ясно значение в миналото: „В периода 1934–1943 година тази дума е означавала нещо.“
В съвременния контекст той коментира политическата употреба на понятието „народ“: „Днес е сведено до най-необразованите, неоправданите, безимотните, безпомощните хора.“ Проф. Каприев разкритикува и отношението към образованието и културата. „Това, което не чувам и от новите властващи, са думите образование и култура. Те са и други. А това е брутална грешка.“
Още: Проф. Георги Каприев: Рушим системата, създадена от прехода
Според него съществува целенасочено поддържане на невежество: „Това се прави от политиците, за да имат послушен електорат.“ Като пример за образователни дефицити той посочи: „Цяла група студенти не знаеха кой е Добри Чинтулов. Цялата група. Студенти.“ „Тотално, абсолютно, плътно невежество. Това е, което се произвежда днес от нашето образование“, добави той.
По отношение на съвременната културна политика той заяви: „Културата е антропологически съществена, общочовешка… като не я натрупваш, няма да знаеш кой е Добри Чинтулов.“ За политическата система проф. Каприев каза: „Когато имате вожд, това е яркият човек. На всички билбордове — вождът. А другите трябва да бъдат манипулирани.“ В заключение той обобщи: „Невежеството е гарантирано, но съзнателно се прави. Повярвайте ми, това е съзнателно. За съжаление.“
