Проучване: Автоцензурата в българските медии расте

"Увеличават се процентите на вътрешния натиск и на автоцензурата. Вътрешният натиск в самите медии събира около 69 – 70%, а външният натиск този път е малко по-малко сред инструментите за влияние", каза авторът на доклада д-р Илия Вълков, член на УС на АЕЖ-България, журналист и преподавател в УНСС. Като водещ проблем за свободата на словото у нас той посочи сливането на икономически и политически интереси.

"Създава се усещането, че има много сериозна проблеми в българската медийна среда, но не всеки ги изпитва на собствен гръб", коментира резултатите от проведената анкета той. 

Политическата намеса е водещ фактор в групата на източници на натиск отвън. Често лица от държавните институции, икономически субекти, работодателите също, държат първенството, посочи Вълков.

Коментирайки отговорите на анкетираните той изтъкна, че всеки десети журналист е бил заплашван, всеки втори познава някой, който е бил съден или срещу когото е било повдигнато дело. България е поела ангажимент да разглежда по специален начин делата срещу журналисти, припомни той и изрази надежда по-скоро да заработи регистъра, в който да могат да се видят тези дела.

Свобода на словото: България подобри позицията си с 21 места

България се изкачва с 21 места в годишната класация на “Репортери без граници” (RSF) и вече заема 91 място, в сравнение със...

Прочети повече

Един от четири журналисти посочва, че информацията, че е заведено дело срещу негов колега, е повлияла той да си наложи някакви самоограничения, съобщи още Вълков. "Тези дела имат различни ефекти – освен уплахата и самоограниченията, има и административен натиск, спиране на банкови сметки и финансирането на медии, на колеги, които са били обект на такива дела", отбеляза той  и съобщи, е АЕЖ са поели ангажимент да оказват правна помощ на такива колеги.

Коментирайки различните форми на натиск, той алармира, че е много висок е процентът на разпространение на клевети срещу журналисти и медии и че расте онлайн тормозът. "Един от трима журналисти споделят че те са обект на такива атаки", посочи авторът на доклада.

Войната в Украйна оказва сериозно влияние върху свободата на словото, засили на места цензурата и се отчита много сериозно присъствие на дезинформацията – близо 70% от журналистите отчитат това като проблем, посочи Вълков. "Все повече трябва да се проверява информацията. Всеки втори журналист отчита това", показват резултатите от допитването.

"Медии, заемащи една или друга страна в конфликта, са подложени на натиск от активисти на едната или другата страна. Има случаи, в които журналисти лично са заплашвани през лични съобщения", добави Вълков.

Той съобщи, че с проучването е тествана работата на платформите за проверка на фактите и уточни, че само 27% от журналистите използват информация и истории, публикувани на тези платформи. "Много от тези платформи натрупаха капитал на доверие в обществото, но има още накъде да работят, за да спечелят доверието на журналистите", коментира Вълков.

АЕЖ след случая с Костадинов: Журналистите не бива да се оставят да бъдат мачкани от политиците

Асоциацията на европейските журналисти в България осъди поведението на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов по време на...

Прочети повече

Висок процент събират изразените мнения в анкетата, че е необходимо да се направи по-прозрачна медийната среда и по отношение на собствеността и по отношение на финансирането, посочи още авторът на изследването. 

В изследването отново са включени въпроси за пандемията и според резултатите, за 26% от анкетираните тя не се е отразила на работата. "Но от изследването се вижда, че по един или друг начин пандемията съсипа интегритета на редакциите, медиите започнаха да работят онлайн, затвориха се…", отбеляза още Вълков.

"Изглежда е все по-трудно да бъдеш журналист", каза при представянето на доклада посланикът на Кралство Нидерландия у нас НП Симон ван дер Бург.

По думите му, има очевидни външни фактори, които допринасят – въздействието на пандемията, а сега и войната в Украйна. "Но има и развития, които са специфични за България - различни форми на натиск продължават да затрудняват същината на вашата работа", добави той. "Нещото, което според мен е доста тревожно, е, че автоцензурата изглежда се е превърнала в нещо нормално", коментира посланикът.

С изследването "Медии под обстрел" можете да се запознаете ТУК.