Държавата налива милиарди за пътища, но не получава особено много. Това твърдят от Института за пътна безопасност, от където обясняват как лошото управление, инфлацията и политическата парализа са превърнали инфраструктурата в скъп застой.
Според ИПБ Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) е най-големият публичен инвеститор в България, като само за периода 2020 - 2025 г. през нея са преминали над 12 млрд. лв. публични средства.
Колко път реално получи държавата срещу тези пари, питат от ИПБ.
Още: Индустрия за събиране на пари, не за по-малко жертви на пътя: ИПБ за фишовете на Мирослав Рашков
Хронология на инфраструктурния дълг
В ретроспекция от института уточняват, че през 2020 г. АПИ харчи над 2,5 млрд. лв., основно за АМ "Хемус" и пътя Видин - Ботевград, чрез масово използване на "ин хаус" процедури и постановления на Министерския съвет в последните седмици на годината.
Според експертите на ИПБ резултатът е милиарди платени аванси, договори без осигурено финансиране за следващите години и скрит дефицит, който избухва през 2021 г.
"След политическата смяна държавата открива дупка от 2,5 млрд. лв. по договори за текущ ремонт и поддръжка, възложени без обществени поръчки. Плащанията са спрени, секторът блокира, стига се до абсурда АПИ да няма договори за зимно поддържане", пишат в своя позиция от ИПБ.
Още: У нас "всеки сам си преценя" как да асфалтира: 42 дупки на магистралата от София до Пловдив
По думите им през 2022–2023 г. идва вторият удар - инфлацията, заради която цените на битума, стоманата и цимента скачат, фирмите отказват да работят по стари цени, а държавата оцелява с удължителни бюджети.
Физическият напредък по "Хемус" е почти нулев, уточняват от ИПБ.
Пари има, път - не
Отчетът за 2025 г. показва финансово отрезвяване, но не и инфраструктурен пробив, пише още в позицията. Според ИПБ приходите от тол такси са приблизително 763 млн. лв. (вкл. CO₂ компонент), а от винетки - 314 млн. лв.
Още: Новият регионален министър освободи шефа на АПИ
"Съотношението тежкотоварен/лек трафик вече е над 2,5:1 - закъснял, но правилен ход. Тол системата реално започва да издържа поддръжката на пътищата", пишат от ИПБ.
Общите разходи на АПИ през 2025 г. са около 2,44 млрд. лв., от които 1,2 млрд. лв. за строителство и основни ремонти, 680 млн. лв. за текущо поддържане и над 100 млн. лв. за електронни системи.
Източник: МРРБ
Голяма част от тези пари не купуват нови километри, а покриват стари грешки, смятат от института.
По отношение на АМ "Хемус" от ИПБ твърдят, че въпреки стотиците милиони само един участък е напълно завършен, други са между 40% и 60% готови, а сложните съоръжения изостават критично.
"Причината не е липса на средства, а моделът "ин хаус", който блокира конкуренцията, раздаде аванси без контрол и направи развалянето на договори практически невъзможно. Реалистичният срок вече е 2028–2029 г., с продължаващо оскъпяване", коментират от ИПБ.
Според института методиката за индексация позволява 50–70% увеличение на цените по стари договори, което води до това с 1 млрд. лв. през 2025 г. да се строи по-малко, отколкото с 1 млрд. през 2020 г., а бюджетът да плаща цената на забавянето от предишните години.
Докладите на Сметната палата за 2024–2025 г. показват напредък, но и нарушения при обществени поръчки, съмнителни ангажименти, близки до квази-държавен дълг и материали, изпратени до прокуратурата и АДФИ.
Какво е решението
"АПИ през 2025 г. вече не е касичка без контрол, но тя все още плаща сметките на миналото, вместо да строи бъдещето. Пари има. Пътят изостава", категорични са от ИПБ.
Според тях са нужни няколко ключови промени:
- Многогодишен бюджет, защитен от политически цикли
- Пълна прозрачност на договори и плащания в реално време
- По-евтина и по-ефективна тол система
- Проектна готовност преди строителство, не след него
"Без това България ще продължи да инвестира милиарди – и да се движи на първа предавка", завършва позицията на ИПБ.
