Сметната палата: Държавата не си върши работата по опазване на архитектурното наследство

Одитът е станал факт заради множество медийни материали през последните години, показващи безотговорно поведение и недостатъчно ефективни мерки при опазването на архитектурно наследство.

Опазването на културното наследство е отговорност на много органи и структури на национално и регионално ниво, с неясно, неточно и непълно определени правомощия и задължения - областни управители, общини, министър на културата, министър на околната среда и водите, министър на регионалното развитие и благоустройството, Светия синод на Българската православна църква и на централните ръководства на другите вероизповедания, заключва одитът. Основни етапи от процеса по опазване на недвижимото културно наследство са идентифицирането, декларирането и предоставянето на статут. А констатациите на Сметната палата сочат следното:

Не е приета национална стратегия

Повече от девет години след влизането в сила на Закона за културното наследство все още няма Национална стратегия за развитието на културата, в която да се определят стратегически цели за управление и опазване на културното наследство. Не са издадени всички подзаконови нормативни актове, предвидени в Закона за културното наследство, които да осигурят прилагането му.

Министърът на културата: Някои общини не пазят документи за културните паметници

Част от общинските администрации не съхраняват документацията, свързана с недвижимите културни ценности, намиращи се на тяхна територия...

Прочети повече

Няма актуални данни за недвижимите културни ценности

Информацията за състоянието на недвижими културни ценности не е събирана, обобщавана и анализирана системно.. Декларираните недвижими културни ценности са общо 39 476, от които 19 438 са архитектурно-строителни, включително 355 от национално значение, а останалите са от регионално, местно, ансамблово значение и за сведение.

По-малко от една четвърт от архитектурно-строителните недвижими културни ценности са с предоставен статут на културна ценност. Всички останали – 14 780 са само декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качествата им на културни ценности.

Липсва ресурсна обезпеченост

Дейността по опазване на недвижимо културно наследство не е осигурена с необходимото количество и качество човешки ресурси. На практика няма връзка между числеността на служителите в Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата с броя на недвижимите културни ценности и изпълнението на нормативно определените функции.

Бивш министър на културата: Да защитим културните паметници "со малце кютек"

Когато нещо не съществува, то не е проблем, когато нещо е по-простичко, ще мине – това е мисленето в България според бившия минис...

Прочети повече

Например средно над 3000 обекта се падат годишно на 1 експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство за мониторинг нанедвижими културни ценности. В периода 2015-2018 година не е осъществяван мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство, в т. ч. на архитектурни обекти в градска среда, с изключение на няколко обекта с категория "световно значение" - старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир.

Финансирането на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство е значително по-малко от необходимото. Например, заделените по бюджета на МК средства за програма "Опазване на недвижимото културно наследство" са едва 14% от необходимите.

Слабости при управление на дейностите

Все още няма определени режими за опазването на 93 на сто от обектите с предоставен статут на недвижими културни ценности. Същото се отнася и за 98 на сто от декларираните обекти, на които не е направена и оценка на притежаваните качества на културна ценност. А определянето на режима за опазване на един обект е от ключово значение, тъй като регламентира точното местонахождение и площ на обекта, зоната около него, която попада под защита на закона, допустимите намеси в обекта и устройството и условията за ползване на техните територии и охранителни зони.

Управлението на Националната система за опазване на недвижимото културно наследство не е децентрализирано. Не са създадени и предвидените в Закона за културното наследство териториални структури на Министерството на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство.

Паметникът Бузлуджа - сред най-застрашените обекти на културното наследство в Европа

Обявиха най-застрашените обекти в Европа за 2018 г.: следвизантийските църкви в Москополе и Виткук в Албания, историческият център на В...

Прочети повече

През одитирания период от Инспектората за опазване на културното наследство са проверени незначителен брой обекти – между 0,07 на сто и 0,54 на сто на година. Дейността не се планира и отчита адекватно.

Поддържането на Националния документален архив на Националния институт за недвижимо културно наследство не отговаря на нормативните изисквания за създаването на досиета за обектите. Няма досиета за значителна част от обектите, тъй като поради спецификата на законодателството през различните периоди е било възможно да се декларират много обекти с един акт, без за тях да е налична каквато и да било документация. А създадените досиета имат пропуски по отношение на пълнота и актуалност. Помещенията, в които се съхранява архивът, не са достатъчни.

Не е изпълнено и въведеното през 2016 година изискване за водене на Националния документален архив в електронен вид. Архивът съдържа около 100 000 папки и класьори - досиета на обектите и техническа документация, протоколи от комисии, планове, фотограметрични заснемания и фотодокументация.

В резултат на извършения одит са дадени 15 препоръки на министъра на културата и 6 препоръки на директора на Националният институт за недвижимо културно наследство - за подобряване на дейностите по опазване на културното наследство.

Освен това, Комитетът за световно наследство през 2015 г. изтъква, че трябва да се минимизира негативното влияние на инфраструктурни и устройствени проекти върху обекти на световното наследство, като се прави оценка на въздействието на такива проекти. Тази оценка, която би имала превантивна роля, у нас не е въведена.