Този разказ на наказано дете ще ви разтърси...

Наказана съм и стоя в ъгъла. Макар, че аз съм вече голяма – на цели 4 години съм и само искам да помогна на мама. Но мама съвсем нищо не разбира и дори не иска да ме чуе!

Сутринта ходихме с мама до магазина да пазаруваме, тъкмо се върнахме и позвъни по телефона една мамина приятелка. Мама влезе в стаята си да си говорят на „спокойствие“, а чантите с продукти останаха на пода в коридора. Една от тях падна и от нея се изсипа пакет с бисквитки. Нашето куче Лара веднага го хвана и поиска да го разкъса, но аз го дръпнах и със строг глас, точно като маминия, и казах: "Ти не трябва да ядеш бисквитки, те са вредни за теб. За теб мама е купила месце ". Лара само изскимтя, защото тя обича бисквитки и на мен ми стана много тъжно за нея.

Аз намерих в една от чантите пакета с месо и исках само да го покажа на Лара – ей така да не се тревожи. Месото беше завито в специална хартия, малко хлъзгава и едно парченце изскочи от моите ръце и падна направо на земята. Лара веднага го хвана и си го занесе в кухнята – да си го изяде. А от кухнята до чантите на земята се заточиха едни такива отвратителни следи от месото…Аз се изплаших, че мама ще ми се скара и започнах да ги бърша с крак. Единият ми чорап се намокри, но за това пък подът се изчисти…… А бисквитките сложих в горното шкафче в кухнята, аз знам къде стоят нещата у дома, аз съм вече голяма.

Мама все още си говореше по телефона, и аз реши, че мога сама да прибера продуктите по местата им. Погледнах в едната чанта и видях шоколадови бонбони.

"Изглежда, мама случайно ги е купила, – си помислих аз – нали тя каза, че повече никога няма да купува бонбони, а пък тези дето са в чекмеджето ще ги изхвърли на боклука, защото аз съм злояда, а пък тя дебелее от тях. Ще трябва да ги изхвърля, иначе мама така ще се разстрои , като разбере че ги е купила без да иска..…"

Деца с благородна кауза в помощ на 10-годишния Мишо

Деца от Музейната творческа школа на Исторически музей-Асеновград инициираха и организираха сами благородна кауза в помощ на 10-годишни...

Прочети повече

На мен ми стана много мъчно за бонбоните, но аз съм вече голяма и всичко разбирам- татко така казва. За това аз изхвърлих бонбоните в кофата за боклук и изтичах обратно. Тичах много бързо, защото ми беше много тъжно за тези бонбони. Затичах се толкова бързо, че изведнъж се спънах и паднах направо върху чантата с продуктите и така си ударих колянцето, че много, ама много ме заболя!

Нещо направи храссс! – ама не разбрах в чантата ли, в моето колянце ли? В това време мама погледна от стаята си и веднага се развика: "Ти какво прави, хулиганка такава?!" А пък на мен ми стана толкова страшно и обидно,а пък колянцето така ме болеше, че се разревах – много силно. "Ще ти се обадя по-късно", – каза мама в слушалката с леден глас. "Какво ревеш, ставай веднага от земята, мъко моя!" – взе да нарежда мама.

Аз едвам станах от земята и цялата в сълзи се опитах да разкажа на мама, как нещо в моето колянце изхрущя и сега много ме боли.… Но мама нищо не искаше да чуе, а само викаше. То пък се оказа, че изхрущяло не в колянцето, а в пакета с яйцата…… А още се оказа, че месото не било за Лара, а било за нас за вечеря.. А пък когато мама видя бонбоните в кофата за боклук, аз разбрах, че ще е по-добре да се скрия под масата в моята стая..…

Под масата беше добре и почти не се чуваше как крещи мама. Там лежеше моята кукла, която вчера търсих навсякъде и аз си я взех и тихичко и запях една песничка. Тази песничка си я измислих сама. "Ти си моята помощничка, толкова си добричка… Аз те обичам и никога не ти крещя… Ако ми помогнеш, двете ще си играем…" Под масата се показа главата на Лара. Тя май, също се уплаши от мама. Аз я погалих и тя легна при нас под масата. А пък аз си пеех песничката и не разбрах, как съм заспала.

Събуди ме маминият крясък. "Погледни я, крие се от мен, че даже и кучето си прибрала! Веднага излизай от там, нека и баща ти да види, каква си хубостница и как безсрамно гледаш!" Аз не знам какво е да «гледаш безсрамно», но сигурно така гледат много лошите очи. Аз исках да кажа на мама и тати, че моите очи не са безсрамни, но нещо ми заседна на гърлото и аз така и нищо не казах, а само се разплаках.

Учителка не иска букети, а помощ за свой ученик

Учителката Димитринка Костова от Стара Загора се отказа от букетите за 15 септември, за да помогне на свой ученик. Тя иска вместо за ...

Прочети повече

Лара също излезе под масата все едно, че нищо не се е случило и отиде при тати да му маха с опашка. "Добро куче, добро…" – мърмореше татко и я галеше по главата. "А ти защо ревеш? – това беше към мен. – не искаш ли да отговаряш за постъпките си?" Гласът на татко стана много сериозен. Лара за всеки случай се отдръпна по-на далеч от него.

"Аз не исках мама да се ядосва" – с мъка произнесох аз. "Не искала тя! – възмути се мама. – А да се разпореждаш в кухнята искаше ли?! Кой нахрани кучето с месо, кой изхвърли бонбоните на боклука, а и яйцата изпочупи, че и пода беше заляла с такава гадост, че едвам съм я измила!"

Мама така крещеше, че чак ми запищяха ушите и колянцето пак ме заболя.Аз се разплаках още по-силно. "Аз.. аз…помагах само… А мама…по телефона…" – думите ми се препъваха и подскачаха една върху друга, а пък сълзите ми пречеха да обясня на татко, че вече съм голяма и само исках да помогна на мама по-бързо да се оправи в кухнята, защото беше заета, говореше с приятелката си.Татко само недоволно се намръщи: "Нищо не ти разбирам. Стига си ревала,че ще те напердаша да знаеш поне за какво плачеш". А пък аз се уплаших и се опитах да се успокоя. А мама се застъпи за мен и каза, че не е хубаво да се бие малко дете и това е лош метод на възпитание.Татко се ядоса, грабна Лара и излезе на улицата, като силно трясна входната врата.

Аз видях, че мама се разплака и се затичах към нея, исках да я успокоя, но тя ме отблъсна: "Заради теб се скарахме с татко ти, не разбра ли? Иди в ъгъла и помисли за своето държание ". Аз разбрах, че мама съвсем не ме обича и отидох в ъгъла. И там реших, че повече изобщо няма да пипам без маминото разрешение и нищо няма да разказвам на татко, за да не се карат с мама, заради мен.

Аз ще стана много добра и тогава мама и тати много ще ме обичат и само ще ме хвалят………..