Юлия Кръстева твърдо е работила за ДС, последният документ е от 2009 г.

Той призна, че след като са разкрили принадлежността на Георги Първанов към Държавна сигурност е имало известен натиск върху Комисията.

Юлия Кръстева не е нито невинна, нито до край виновна, твърди спецът по ДС Христо Христов

Журналистът Христо Христов, който от години посвещава работата си на дейността на Държавна сигурност, заяви, че както крайните обвините...

Прочети повече

Припомняме, че миналата седмица Комисията разкри агентурното минало на Юлия Кръстева. Тя е вербувана на 19 юни 1971 г. Кръстева е работила като агент и секретен сътрудник под псевдонима Сабина. Структурите, с които е сътрудничила, са Първо главно управление, което се е занимавало с разузнаване. В документите не е посочено кога е свалена от отчет.

Причината нейното име да бъде оповестено е проверка на собствениците, управителите, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори, водещите на рубрики в "Литературен вестник" (след 1995 г.). Кръстева е била член на редакционния съвет на изданието.

Юлия Кръстева е световноизвестен философ. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и оттогава живее във Франция и пише на френски. Във Франция развива научна дейност, работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел“ и се омъжва за „нейния водач“ Филип Солерс.

Получава докторат по семиология (1968) и държавен докторат по литература на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет става през (1974) г. Към 1979 г. завършва обучение по психоанализа.

Да притоплим манджата

Случаят с Юлия Кръстева напомня на този с Владимир Трендафилов. И двамата са литератори, хора на словото. Само че Трендафилов реши да б...

Прочети повече

Има огромно число научни публикации и книги, много от които са преведени на други езици, между които: „Semiotiké: recherches pour une sémanalyse“ (1969), „La Révolution du langage poétique“ (1974), „Polylogue“ (1977), „Histoires d'amour“ (1983)и „Colette“ (2004). Всички нейни научни трудове се издават на английски от Колумбийския университет в Ню Йорк (Columbia University Press).

Понастоящем Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет Дени Дидро и има частна практика като психоаналитик. Редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор, където дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров, както и в Университета на Торонто и др. университети в Европа и САЩ. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети. Юлия Кръстева е също член на Британската академия.