Снощи, без никой да разбере, МОСВ е вкарало скандален законопроект за депозитната система в България. Тихомълком държавата си пише блокираща квота от 34% в този бизнес за стотици милиони, с която може да спре решенията за покритие, възнаграждения и изпълнители, въпреки че бизнесът ще плати за изграждането и поддържането на системата. Това пропуск ли е или замисъл? Държавата не трябва да има блокираща квота. Тя трябва със закон да определи как работи системата, да лицензира и да контролира. Операторът трябва да се управлява от тези, които плащат и инвестират: производителите и търговците. В предишния парламент БСП бяха предложили държавен монопол над депозитната система. Сега "Прогресивна България" внасят почти същото.
За това сигнализира Симеон Ставрев, общински съветник от "Демократична България" в Столичния общински съвет.
Новата версия на проекта
Още: Бизнесът възропта срещу опитите на БСП да одържави депозитната система
Националната депозитна система за управление на опаковките от напитки да се управлява от депозитен оператор, учреден като акционерно дружество, в което държавното участие в капитала е 34%. Министърът на околната среда и водите да има задължително участие в управлението, а някои решения да се взимат с 67% одобрение на Общото събрание и след предварително одобрение от Министерският съвет.
Това са част от промените, които предвижда нова версия на проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, с който се въвежда Национална депозитна система за опаковки от напитки.
Новата версия на законопроекта е нотифицирана на 29 септември в Информационната система за техническите регламенти (TRIS) на Европейската комисия и не е минала процедура по обществено обсъждане у нас, предаде БНР.
Новият вариант на Законопроекта за въвеждане на Национална депозита система за опаковки от напитки се отличава от последния вариант, предложен по времето на служебния министър на околната среда и водите Юлиян Попов. При него се предвиждаше депозитният оператор да се сформира като независимо юридическо лице без разпределяне на печалба, а в него да участват производителите и търговците, като производителите имат мажоритарен дял.
Още: Властта се кани да опропасти депозитната система чрез одържавяване
Година по-рано редовният министър на околната среда и водите от БСП Манол Генов отхвърли вариант, обсъждан в продължение на 3 години от широк кръг заинтересовани страни. Тогава администрацията на Генов предложи Националната депозитна система да се управлява от държавно акционерно дружество.
Държавно участие в капитала
Моделът, който се предлага сега от "Прогресивна България", предвижда държавно участие в капитала от 34% и право на държавата да има пряко участие в управлението на системата.
Въвежда се държавна платформа за мониторинг и контрол, добавят се нови контролни органи в лицето на Националната агенция за приходите, Агенцията по безопасност на храните и Комисията за защита на потребителите.
Още: Експерти: Депозитната система за отпадъци би била неоправдан експеримент за България
След нотифицирането на проекта в Информационната система за техническите регламенти (TRIS) започва 3-есечен период на прекъсване, през който България не може да приеме законопроекта. През този период Европейската комисия и останалите държави членки могат да разгледат и да представят коментари или подробно становище относно съвместимостта на законопроекта с правото на ЕС и принципите на свободното движение на стоки и услуги.
"Защо държавата иска вето в система, която плаща бизнесът?"
"Къде е проектът на служебното правителство на Гюров, по който имаше обществено обсъждане до 21 май и който бизнесът подкрепи? Тихомълком забравен от МОСВ и от Народното събрание. Срокът за становища в TRIS тече до 30 декември. Има време да се питат: кой написа това, с кого е обсъдено и защо държавата иска вето в система, която плаща бизнесът?", попита Симеон Ставрев.
"Обещаваха ни държавата да е регулатор. В текста тя е акционер с вето", категоричен е той.
Ставрев обобщава основните акценти от новото предложение:
- Националният депозитен оператор е акционерно дружество, в което държавата държи 34% (чл. 28б).
- Устав, капитал, размер на възнагражденията, правила за географско покритие, избор на изпълнители и управление на информационните системи изискват 67% от капитала (чл. 28е). При 34% нищо от това не минава без държавата.
- Правата на държавата се упражняват от министъра на околната среда, който сяда и в петчленния Надзорен съвет.
- Размерът на депозита го одобряват и общото събрание, и Министерският съвет (чл. 18б). За увеличаване или намаляване на капитала и за ликвидация също е нужно предварително решение на Министерския съвет.
- Контролната платформа е на МОСВ и се финансира от ПУДООС. Контролът е разпределен между РИОСВ, НАП, БАБХ и КЗП. Глобите за бизнеса стигат до 50 000 евро, а за оператора до 100 000, двойни при повторно нарушение.
- Търговци над 200 кв. м са задължени да приемат опаковките, останалите участват доброволно. Ако малките търговци участват доброволно, защо тогава да имат същия дял като производителите или големите търговци, които задължително участват - до 26%?
"На 29 септември е нотифициран пред Европейската комисия (2026/0526/BG) нов проект на промени в Закона за управление на отпадъците, който урежда националната депозитна система. Не видях обществено обсъждане на този вариант. Не видях и разговор с бизнеса, който ще плаща и ще изгражда системата", коментира още Ставрев.
