Българското общество е на средно европейско равнище по потребление на генеративни AI приложения - приложения като ChatGPT, Gemini и др. подобни използват 44% от пълнолетните българи, а 56% - все още не. Използването им обаче е относително ограничено като честота - 13% активно, 31% - в отделни случаи.
Това показват част от данните на национално представително проучване, проведено от Агенция "Алфа Рисърч" в периода 7 - 14 юли 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю.
Подобно на други страни, и у нас AI приложенията очертават сериозна пропаст между поколенията и отделните образователни групи. Колкото по-млади и колкото по-образовани са потребителите, толкова повече се допитват до AI. Всеки трети младеж на възраст 18 - 29 г. в България заявява, че го ползва активно, докато 81 на сто от най-възрастните нямат досег с такива приложения. За средните поколения генеративният AI е познат, но все още не е всекидневие.
Още: Сам Олтман предупреди: Всичко, което казвате на чатбота, не е поверително (ВИДЕО)
Образователният статус прави картината още по-диференцирана. Основни потребители са хората с висше образование (62% ползват, 38% - не), а сред най-ниско образованите ситуацията е диаметрално противоположна (21% ползват, 79% - не), сочат резултатите.
Според данните от изследването българските граждани са на средно европейско равнище по степен на проникване на AI приложения, но в догонваща позиция от гледна точка на целите на ползването им. Европейците се ориентират към тях еднакво активно за лични нужди (търсене на информация, забавление) и в изпълнение на професионални или образователни задачи.
Българинът се обръща към генеративния AI два пъти по-често от личен интерес (36%), отколкото да постигне по-висока ефективност в дейността си (18%) - тенденция, която доминира във всички социално-демографски слоеве, вкл. най-младите и най-високо образованите. Все още ниската честота и дисбалансът в целите, за които се ползва, предопределя и противоречивата нагласа на българина към изкуствения интелект. Към момента е налице паритет в оценките, с лек превес на оптимистичните нагласи.
Общо 36% са на мнение, че генеративният AI ще подпомогне човечеството като стимулира развитието на науката, медицината и други важни сфери. Привърженици на тази теза са основно най-активните потребители в страната - висшистите и хората на възраст 18 - 39 години. Сред други 32% от пълнолетното население доминират притесненията, че той е заплаха за човечеството. Изразяват ги най-вече хората, които не ползват AI приложения - най-възрастните и по-ниско образованите, отчитат от "Алфа Рисърч".
Социолозите допълват, че ентусиазмът и страховете, с които обществата (вкл. българското) посрещат навлизането на изкуствения интелект не прави изключение от добре познатото в исторически план отношение към иновации със силен социален, икономически, научен отпечатък. Много от тях са посрещани с противоречиви нагласи и само опитът се е наложил като убедително доказателство за тяхното значение. По този път по всяка вероятност ще преминават и възприятията за изкуствения интелект в българското общество.
Интересно е, че в страни, където ползването му е по-активно, оптимизмът и разбирането за предимствата доминират отчетливо над съмненията за бъдещето на човечеството. Това означава, че пътят към все по-цялостното му използване е открит и през следващите години могат да се очакват все по-дълбоки трансформации във всички области, са изводите в изследването.
Още: Цели сектори: Колко работни места ще изчезнат заради изкуствения интелект? Нови данни
