В началото на предизборната кампания Илияна Йотова и Кирил Вълчев получават най-висока подкрепа сред заявилите намерение да гласуват - 44,9%. На второ място са Андрей Гюров и Георги Кандев с 24,8%. Разликата между двете кандидат-президентски двойки е 20,1 процентни пункта. Това показват данните от изследването на "Галъп Интернешънъл Болкан", което е направено между 26 септември и 6 октомври 2026 г. сред 987 пълнолетни граждани на България. Информацията е събрана чрез преки стандартизирани интервюта „лице в лице“, проведени с помощта на таблети. Използвана е квотна извадка, формирана според възраст, пол, образование и тип населено място.
ОЩЕ: Пеевски няма да подкрепя никого на първи тур на президентските избори: Ще мисли за втория
Третата позиция в проучването заемат Костадин Костадинов и Петър Волгин с 10,9%. След тях се нареждат Иван Христанов и Стоянка Черкезова с 4,1%, а Радостин Василев и Красимир Манов получават 2,6%.
Подкрепата за Николай Ненчев и Цвета Кирилова е 2,1%. Ивайло Симеонов и Косьо Стойчев събират 1,7%, а Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева – 1,6%.
Между 2,3 и 2,4 милиона българи се очаква да гласуват на президентските избори на 25 октомври. Това означава избирателна активност от около 36% – по-ниска в сравнение с последните парламентарни избори.
Общо 52,8% от хората, които са категорични, че ще участват в изборите, заявяват, че са направили своя избор още преди началото на кампанията. Те определят решението си като традиционно. Според „Галъп“ това показва наличието на стабилни избирателни ядра около политическите сили, подкрепящи основните кандидати. Тези избиратели са по-слабо податливи на краткосрочни събития като политически скандали, компромати или медийни конфликти.
Социолозите обръщат специално внимание на поведението на симпатизантите на ГЕРБ и ДПС - две партии, които не участват в президентската надпревара със собствени кандидатури. Повече от половината от техните привърженици заявяват, че по-скоро няма да гласуват на 25 октомври. Според анализа това поведение е свързано с позицията на съответните политически сили за неучастие в изборите.
При очакваната ниска активност тези избиратели представляват значителен потенциален резерв. Ако част от тях решат да участват в евентуален втори тур, това би могло да промени съотношението на подкрепата между двамата кандидати, достигнали до балотаж.
Именно мобилизацията на тези партийни ядра е посочена сред факторите, които могат да окажат влияние върху окончателния резултат.
Всеки трети решава за кого да гласува по време на кампанията
Въпреки че над половината от твърдо решилите да гласуват вече имат предпочитан кандидат, предизборната кампания остава важна за значителна част от избирателите. Данните показват, че 34,7% от тях формират окончателната си позиция именно в периода на политическата агитация.
Това означава, че представянето на кандидатите, участието им в публични дебати, реакциите при кризисни ситуации, медийните им изяви и срещите с граждани могат да повлияят върху електоралните нагласи. Според анализа на агенцията кампанията има потенциал да промени дистанциите между отделните претенденти, включително в средната част на подреждането.
Над 12% решават в последния момент
Друг съществен фактор е т.нар. плаващ вот. Общо 12,5% от избирателите вземат окончателното си решение непосредствено преди гласуването или в самия изборен ден. От тях 9,8% избират кого да подкрепят през последните дни на кампанията, а други 2,7% решават едва в деня на вота.
Според „Галъп“ този дял сам по себе си не е достатъчен, за да преобърне установеното към момента разпределение на подкрепата. При очакваната ниска активност обаче поведението на колебаещите се може да има значение за резултатите.
Геополитическата ориентация тежи повече
Проучването отчита и значението на външнополитическите позиции на кандидатите. За 15,6% от избирателите решаваща е геополитическата ориентация на претендентите и отношението им към основни въпроси на българската външна политика.
Този показател надхвърля дела на гражданите, за които най-важна е цялостната предизборна програма - 10,1%.
Според анализа това показва, че значителна част от обществото разглежда президентските избори не само през вътрешнополитическите проблеми, но и като избор, свързан с международното позициониране на България. Отношението към европейската интеграция, стратегическите партньорства, националната сигурност и основните геополитически разделителни линии може да се окаже съществено при формирането на окончателния вот.
Според „Галъп Интернешънъл Болкан“ президентската надпревара започва с ясно очертани позиции на водещите кандидат-президентски двойки, но предстоящата кампания и евентуалният балотаж запазват значението си за крайното разпределение на гласовете.
От една страна, повече от половината твърдо решили да гласуват вече са направили своя избор. От друга, значителен дял от избирателите формират предпочитанията си в хода на кампанията или непосредствено преди изборния ден.
Допълнителна неизвестна остава поведението на симпатизантите на политическите сили без собствени кандидати, особено при евентуален втори тур.
Така окончателният резултат ще зависи не само от първоначалната подкрепа за кандидатите, но и от активността, пренасочването на гласове и способността им да привлекат избиратели извън традиционните си политически ядра.
Проучването е национално представително за пълнолетното население на страната и възпроизвежда неговата структура по посочените демографски характеристики. Данните отразяват нагласите към момента на провеждането на анкетата, а не окончателните резултати от предстоящите избори.
Максималната статистическа грешка за основната извадка е ±3,2 процентни пункта при дял от 50% и 95% доверителна вероятност. Изследването е част от независимата изследователска програма на „Галъп Интернешънъл Болкан“ и е финансирано със собствени средства.
