Дни след решението на Общинския съвет във Варна да спре финансирането за издръжката и функционирането на Черноморския младежки център (ЧМЦ) във морската ни столица, огромна вълна от недоволство в гражданския и неправителствения сектор е напът да наложи преосмисляне на решението. Припомняме, че на 30 юли варненският кмет Благомир Коцев символично отчете края на първия етап от проекта за изграждане и функциониране на ЧМЦ, а по-малко от 24 часа по-късно общинските съветници не събраха мнозинство за осигуряване на финансирането му. Чуха се мотиви като "закрихме джендър центъра във Варна" и че той "не е в интерес на младите хора". Това се случва в града, който преди по-малко от 10 години бе избран за Европейска младежка столица през 2017 г.
Иначе Черноморският младежки център е насочен към млади хора на възраст между 13 и 29 години, включително ученици в риск от отпадане от образователната система и младежи, които не учат, не работят или просто търсят място, където да се социализират. Новата структура предлагаше безплатни възможности за неформално образование, доброволчество, международен обмен, обучения по лидерство, предприемачество, финансова и дигитална грамотност, гражданско образование и социално включване. В новата база и до момента преди официалното откриване се провеждат обучения, творчески работилници, дискусии, младежки форуми, доброволчески кампании и международни обмени.
Липсващите пари и гневната реакция
През последната година екип от десет младежки работници и експерти работи за популяризирането на центъра, организирането на обучения, доброволчески инициативи, международни партньорства и събития, които вече привличат все повече млади хора от Варна и региона.
Центърът развива програми в областта на лидерството, предприемачеството, финансовата и дигиталната грамотност, гражданското образование и подкрепата за млади хора в неравностойно положение. Наред с това ще работи съвместно с училища, университети, неправителствени организации, институции и бизнеса за създаването на повече възможности за развитие, обмен на опит и реализация.
Всичко това дотук - поне на хартия - бяха добри намерения, които може и да не се случат, заради орязаното финансиране. На този фон общинските съветници на Варна си навлекоха гнева на редица организации, а хиляди са общо подписите в подкрепа на петицията по темата и в подкрепа на отвореното писмо, което разпространява най-големият консорциум от младежки организации в страната - Националния младежки форум (НМФ).
Подкрепа дойде и от известни общественици и актьори - в кампанията се включи Филип Буков:
В своя позиция от Българските младежки делегати към ООН пишат, че младежките пространства не са просто сгради - това са места, в които се изграждат общности, създават се възможности и младите хора намират среда, в която да бъдат активни, чути и подкрепени.
"Вярваме, че устойчивата младежка инфраструктура е неразделна част от всяка работеща младежка политика", пишат младежките делегати на ООН.
В профила си в социалните мрежи бившият координатор на проекта "Варна - Европейска младежка столица 2017 г." Мирчо Христов сподели, че на управленско ниво за него посланията изглеждат повече от ясни - "младежката политика не е приоритет, почти няма наличен капацитет и човешки капитал, които да могат да я развиват мотивирано и да променят общественото мнение за нея в позитивна посока с бързи темпове":
Основната кампания в подкрепа на запазването на центъра се води както от самата институция, така и от НМФ:
Политически реакции
Темата придоби и особен политически нюанс. Причината - 51-местният Общински съвет във Варна има в състава си общо 12 политически групи, като всяка от по-малките от тях е обособена около конкретни местни бизнес и икономически интереси. Освен най-големите по численост групи на ГЕРБ и ПП-ДБ (всяка с по 8 общински съветници) и тази на "Възраждане" (7 общински съветници), останалите групи са с различна по-малка численост. Сред групите съветници има такива с имена като "Коалиция Алтернатива на гражданите", "Местна коалиция Български гласъ", "Местна коалиция Свобода" и т.н., които често гласуват в тематични мнозинства и някои от тях много рядко са в подкрепа на предложенията на общинската администрация и кметът Благомир Коцев.
Групата на БСП в Общинския съвет на Варна например е съставена от трима съветници, но и тримата са с различно поведение при гласуването, показва справка на Actualno.com. Водачът на групата Павел Раличков е гласувал с "въздържал се" относно по-широкото финансиране, Зорница Василева не е гласувала, а Димитър Чутурков е единственият в подкрепа на предложението на кмета Коцев.
Въпреки това обаче от Младежкото обединение на БСП на национално ниво изразиха подкрепа за младежкия център:
На този фон едни от основните пропагандатори срещу реализирането на младежката политика на местно ниво в лицето на структурата на "Възраждане" - Варна обявиха победа срещу "вредната джендър идеология, която управляващите опитват многократно и безскрупулно да налагат".
Според тях още те били защитили "душите на децата" от "античовешка джендър идеология":
Междувременно от ЧМЦ публикуваха и информация относно разпределението на вота по време на гласуването. Крайният резултат бе 21 "за" при необходими 26 местни депутатски гласове.
"Гласуването е публично. Отговорността... също. Ние вярваме в прозрачността. Затова споделяме поименния вот на общинските съветници по предложението, което трябваше да осигури екипа и устойчивото функциониране на Черноморския младежки център. Крайният обявен резултат: 21 „ЗА“, 6 „ПРОТИВ“, 13 „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“. Само 5 не достигнаха и предложението беше отхвърлено", разказват от ЧМЦ и споделя поименен списък с гласувалите и негласувалите съветници.
Защо е важно?
Сагата с бъдещето на Черноморският младежки център на практика започва още през 2022 г. Той е изграден по проект от Националния план за възстановяване и устойчивост в партньорство с Фондация "Джуниър Ачийвмънт България", Фондация "Владиславово" и Сдружение "Младежка асоциация по политически науки". Общата стойност на проекта е близо 2,2 млн. евро, осигурени изцяло чрез безвъзмездна финансова помощ по ПВУ.
Младежките центрове към момента у нас вече наброяват 26, като всеки е в различна фаза на функциониране, ефективност и завършеност. Тези младежки пространства имат ключова роля за реализирането на държавната и местната младежка политика. От една страна, младежките центрове предоставят място за социализация на младите хора, от друга - дейности и услуги, чрез които насърчават младите хора да развиват своите граждански и социални умения и култура, подкрепя младежките организации и реализирането на инициативи на млади хора.
В Черноморския младежки център работят едни от най-отдадените, опитни и добре обучени младежки работници в страната, разказаха пред Actualno.com от Националния младежки форум (НМФ).
Младежкият работник е специалист, който подкрепя младите хора да развиват уменията си, да откриват своя потенциал и да се справят с предизвикателствата на живота. За услугите, които младежкият център и младежките работници предоставят си има стандарти за качество. България бави тяхното приемане, макар и Националната работна група за младежка работа отдавна да ги изготви, та засега се ползват стандартите на Съвета на Европа.
Проблемът на всички тези проекти е непоследователната държавна и местна политика за младежта. Създаването на много от центровете бе финансирано от МОН по ПВУ, макар Министерството на младежта и спорта да отговаря за младежката политика. Финансираното по ПВУ приключва днес, решение на национално ниво какво следва нямаше, което остави много младежки центрове в безизходица, разказват още пред екипа ни от НМФ - най-големият консорциум от младежки организации у нас и изпълняващ функциите на Национален младежки съвет на България по европейски проекти.
