150 години памет и безсмъртие – Костинброд почете Априлското въстание. В НЧ „Кирил и Методий – 1890 г.“ – гр. Костинброд тържествено бе отбелязана 150-годишнината от Априлското въстание – едно от най-светлите и героични събития в българската история.
Празничната програма бе изпълнена с вдъхновение, патриотизъм и преклонение пред подвига на българските революционери. Децата от читалището пресъздадоха духа на епохата чрез въздействащи песни, танци и театрални сценки. В своите изпълнения те върнаха публиката към героичните дни на въстанието, като оживиха образите на Христо Ботев, Райна Княгиня, Георги Бенковски, Тодор Каблешков – символи на смелостта и саможертвата. С особено вълнение бе пресъздадено и легендарното черешово топче – израз на находчивостта и непреклонния стремеж към свобода.Дълбоко впечатляващи бяха и сцените с написването на писмото, изработването и развяването на въстаническото знаме – символи на свободния дух и саможертвата.
Априлското въстание избухва през пролетта на 1876 г. като организиран опит на българския народ да се освободи от османско владичество. Макар и потушено с жестокост, въстанието привлича вниманието на Европа към българската кауза и поставя основите на Освобождението. Днес, 150 години по-късно, неговият пример продължава да вдъхновява поколения българи да пазят свободата и националната си идентичност.
Гости на събитието бяха г-н Николай Йотов- общински съветник в Община Костинброд, г-жа Бистра Боянова – началник отдел „Образование, младежки политики, спорт, култура и социални дейности“ в Община Костинброд, г-жа Силвия Свиленова – експерт „Култура“ в Община Костинброд, г-жа Светослава Иванова – директор на ДЦРДУ – Костинброд и г-н Валери Миронов – директор на ЦОП „Промяна“ – Костинброд. Те изразиха своята признателност към организаторите и участниците за съхраняването на българския дух и традиции.
Събитието завърши с дълбоко емоционално послание към всички присъстващи – да помним, да почитаме и да предаваме нататък делото на нашите предци.
Нека не угасва в сърцата ни огънят на българщината, запален от ония смели мъже и жени, що не пожалиха живот и младост за свободата. Нека помним техния завет – че народ без памет е народ без бъдеще. Да разказваме на децата си за подвизите им, да тачим имената им и да пазим свято онова, което те с кръвта си извоюваха. Защото докато има кой да помни и да предава историята – България ще пребъде.
И днес, 150 години по-късно, ехото на героизма не стихва, а ни напомня: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.“
