Само четвърт от работещите в България са синдикално представени 

На срещата в Стара Загора граждани са сигнализирали, че в старозагорска частна фирма събират мобилните телефони на служителите на входа. Във военизирано ведомство пък единствената връзка на работещите там са стационарните телефони. На представянето на проекта „Парламент на работеща България” освен традиционните теми за неспазване на трудовото законодателство, са се очертали и две нови теми. Първата е стресът и насилието на работно място, а втората е регулацията на социалните мрежи в работно и в извънработно време.

КНСБ предаде доклад за нарушени трудови права на прокуратурата

От КНСБ предадоха доклад за нарушени трудови права на прокуратурата. Това стана по време на среща между главния прокурор Сотир Цацаров,...

Прочети повече

Според Пламен Димитров проучвания във фокус групите сочат, че големите западни фирми имат свои регулации за използването на социалните мрежи - кога и какво може да се публикуват служителите в личните си профили в социалните мрежи, докато са на работа. Този деликатен въпрос България дори не бил предмет на законодателството ни, докато във Франция и скандинавските страни са го облекли в законови текстове или като част от колективните трудови договори. Последни данни сочат, че през работната седмица у нас работещите използват социалните мрежи най-често между 13 и 15 часа. 

„Този въпрос поставя възможности за цензура и създава едностранни правила, които не са договорени, а това пък води до стрес на работното място. Важно е да се регламентира и как началниците използват социалните мрежи спрямо подчинените си", каза Димитров. 

„Парламент на работеща България” има за цел да направи анализ на събраната информация за нарушаването на трудовите, социалните и гражданските права в България, както и да консултира и подкрепя засегнатите физически и заинтересованите юридически лица, да защити интересите и потребностите на трудещите се и да насърчи партньорството и развитието на диалога между гражданите, институциите, синдикалните структури и неправителствения сектор. Другата цел на срещите в областните градове е да се изгради мрежата „Работеща България”. В местни свободни мрежи работниците и служителите дори без да са синдикални членове да могат да поставят искания, да изразяват мнения или да правят препоръки. "Важно е да предложим решения по проблемните теми и да се чува гласа на неорганизираните в синдикални организации български работници”, заяви още лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

Проектът „Парламент на работеща България” ще се реализира до началото на януари 2020 година и е на стойност почти 84 хиляди лева. Финансира се от Оперативна програма "Добро управление".