В началото на юни министърът на финансите на САЩ Скот Бесент възложи на своите подчинени да проучат законови възможности за конфискация на замразени ирански активи и използването им като компенсация за военните щети, понесени от държавите от Персийския залив. Няколко дни по-късно, в средата на месеца, Вашингтон и Техеран подписаха меморандум за прекратяване на конфликта и удължаване на примирието. Според американското издание Stratfor изявлението на Бесент вероятно е било насочено към засилване на натиска върху Иран по време на преговорите.
В Съединените щати конфискацията на чуждестранни суверенни активи се използва сравнително рядко, като най-известният прецедент е свързан именно с Иран. След подписването на меморандума започнаха разговори за възможността част от замразените ирански средства постепенно да бъдат освободени при изпълнение на определени условия. Сред обсъжданите варианти е размразяването на около 12 милиарда долара, държани в САЩ, както и механизъм за освобождаване на още около 6 милиарда долара, блокирани в Катар. Предвижда се тези средства да бъдат използвани за хуманитарни нужди и за закупуване на американски селскостопански продукти. Обсъжда се и създаването на международен фонд на стойност около 300 милиарда долара за възстановяването на Иран, което би представлявало допълнителен стимул страната да спазва бъдещите договорености. Още: Засега Ормузкият проток остава със статут на военна зона
Правните граници на конфискацията
Въпреки че непосредственият интерес на Вашингтон към конфискацията на ирански активи отслабна след постигането на примирието, самата заплаха остава важен инструмент на американската външна политика. Конфискацията на суверенни активи нанася трайни материални щети, които често са значително по-тежки от ефекта на временното замразяване.
Според оценки на Международния валутен фонд замразените международни резерви на Иран към края на 2025 г. възлизат на около 34 милиарда долара, което представлява над 10% от брутния вътрешен продукт на страната. Загубата на подобен ресурс би ограничила сериозно възможностите на Техеран да финансира вноса и следвоенното възстановяване.
Конфискацията на чуждестранни суверенни активи обаче е сложен юридически процес. САЩ могат да конфискуват средства, намиращи се под тяхна юрисдикция, но възможностите им да действат спрямо активи, държани в други държави, са силно ограничени. За подобна стъпка обикновено е необходимо съдействието на страната, в която се намират средствата. Ако между двете държави съществува договор за взаимна правна помощ, Вашингтон може официално да поиска съдействие, като това обикновено изисква и съдебно решение за конфискация.
Друг механизъм е конфискацията на несуверенни активи. Това е възможно например когато ирански средства се намират в чуждестранен клон на американска банка или когато чуждестранната финансова институция поддържа кореспондентска сметка в Съединените щати. Още: Македонска медия злорадства: Безвизовият режим за САЩ ще си остане несбъдната мечта за България
Суверенните активи обаче се ползват с много по-силна правна защита. Международното право и американският Закон за имунитета на чуждестранните държави (Foreign Sovereign Immunities Act - FSIA) поставят строги ограничения върху конфискацията на държавна собственост, особено когато става въпрос за резервите на централните банки.
Въпреки това Конгресът на САЩ вече е създавал изключения. През 2012 г. беше приет Законът за намаляване на заплахата от Иран и правата на човека в Сирия, който позволи конфискацията на определени ирански активи, държани чрез кореспондентска сметка на Citibank. По-късно Върховният съд потвърди законността на тази мярка по делото Bank Markazi v. Peterson, с което средствата бяха използвани за изплащане на обезщетения на жертви на терористични атаки, за които американските съдилища приемат, че Иран носи отговорност. Сред тях беше и делото, свързано с атентата срещу казармата на американската морска пехота в Бейрут през 1983 г.
Подобен подход беше приложен и по отношение на Русия. През 2024 г. Конгресът прие Закона за възстановяване на Украйна, който създаде правна възможност президентът на САЩ да конфискува определени замразени руски държавни активи, намиращи се под американска юрисдикция. Според американските власти това представлява допустима "контрамярка" съгласно международното право. Макар законът да се отнася конкретно до Русия, той може да се превърне в ориентир при бъдещи законодателни инициативи, свързани с активите на други държави.
Колко реална е заплахата от конфискация?
Предвид всички правни и практически ограничения възниква въпросът доколко реалистична е била заплахата на Скот Бесент. По-голямата част от замразените ирански активи не се намират в Съединените щати, а в Южна Корея, Япония, държави от Европейския съюз, Китай, Индия и Ирак. Вашингтон няма правомощия едностранно да конфискува средства, намиращи се под юрисдикцията на други държави.
Китай и Индия трудно биха подкрепили подобна стъпка, тъй като се противопоставиха на военната операция срещу Иран и остават сред основните купувачи на ирански петрол. В Европа също преобладава предпазлив подход. Повечето държави от ЕС досега се противопоставят на пълна конфискация на замразените руски държавни резерви, като предпочитат използването на доходите, генерирани от тях, заради опасенията, че директната конфискация може да подкопае доверието в европейската финансова система.
На практика Вашингтон традиционно постига по-голям ефект чрез комбинация от замразяване, постепенно размразяване и заплаха от бъдещи санкции, отколкото чрез окончателна конфискация. Допълнителен инструмент за натиск остава способността на САЩ да ограничават приходите на Иран от износ.
През Ормузкия проток преминават приблизително 90% от енергийния износ на Иран и около 80% от целия му износ. Миналата година стойността на този износ достигна около 100 милиарда долара. На този фон резервите на иранската централна банка, оценявани на около 24 милиарда долара, имат значително по-малко икономическо значение от бъдещите приходи от външната търговия. Именно затова ограничаването на приходите от износ и замразяването на активи често се оказват по-ефективни инструменти за натиск от тяхната окончателна конфискация. Още: Иран получи лиценз за продажба на петрол, САЩ поставиха условие за размразяване на активите
Какво означава това за долара?
Способността на Вашингтон да замразява и при определени условия да конфискува чуждестранни суверенни активи, особено резервите на централните банки, далеч надхвърля традиционните дипломатически инструменти. В същото време прекомерната употреба на подобни мерки би могла постепенно да подкопае доверието в долара като световна резервна валута. Засега подобен риск изглежда ограничен, тъй като конфискациите остават изключение, а не правило.
Доларът доминира международната финансова система още от края на Втората световна война. Позицията му се основава не само на икономическата и военната мощ на САЩ, но и на дълбоките американски капиталови пазари, стабилността на финансовата система и доверието във върховенството на закона.
Именно тази правна сигурност е една от причините правителства, централни банки и частни инвеститори да държат значителна част от резервите си в долари. Макар САЩ често да замразяват активите на държави, срещу които налагат санкции, окончателната конфискация на суверенни резерви остава сравнително рядка именно заради строгите законови ограничения. Рискът от подобни действия съществува, но остава ограничен, особено за държавите, които поддържат добри отношения със Съединените щати. Още: САЩ пускат 300 млрд. долара за Иран: Джей Ди Ванс потвърди, че може да стане (ВИДЕО)
Заплахата от конфискация продължава да бъде важен инструмент за натиск върху държави като Иран. За разлика от окончателната конфискация обаче, замразяването предоставя значително по-голяма политическа гъвкавост. Докато конфискуваните средства не могат да бъдат върнати, замразените активи могат да бъдат освободени при изпълнение на определени условия, превръщайки се в ценен дипломатически лост.
В този смисъл неопределеното замразяване често причинява икономически щети, сравними с тези от конфискацията, но същевременно позволява на Вашингтон да използва обещанието за бъдещо размразяване като средство за постигане на политически отстъпки.
Ще отслабне ли ролята на долара?
Въпросът дали замразяването или конфискацията представляват по-голяма заплаха за позициите на долара няма еднозначен отговор. Самата възможност за конфискация безспорно служи като предупреждение към държави, които могат да се окажат в конфликт със САЩ. Това ги стимулира постепенно да намаляват експозицията си към доларови активи, както направи Русия още преди началото на войната в Украйна през 2022 г.
За повечето съюзници на Вашингтон обаче подобен риск остава ограничен. Те имат малко основания да очакват подобни мерки срещу собствените си резерви, а доларът продължава да предлага комбинация от ликвидност, стабилност и дълбочина на финансовите пазари, която трудно може да бъде заменена.
Дори ако САЩ постепенно разширят възможностите си за конфискация на чуждестранни суверенни активи, масово изоставяне на долара изглежда малко вероятно. По-реалистичен сценарий е постепенно диверсифициране на международните резерви към други валути, включително еврото и китайския юан. Още: Тръмп се извъртя как ще дава замразени пари на Иран
Доминацията на долара не изглежда сериозно застрашена, докато подобни мерки се прилагат само срещу ограничен брой държави като Иран или Афганистан. Ако обаче САЩ започнат значително по-широко и по-често да използват конфискацията като инструмент на външната си политика, доверието в американската финансова система постепенно би могло да отслабне. Това би насърчило централните банки и международните инвеститори да разпределят резервите си в по-широк набор от валути и би ускорило процеса на диверсификация на световната финансова система.
Превод: Ганчо Каменарски от Stratfor
