Аеростатите (балони, дирижабли), макар и сред най-старите авиационни технологии, отново намират приложение във войната в Украйна - не като решаващо или възпиращо оръжие, а като част от продължаващото противопоставяне между авиационните иновации и системите за противовъздушна отбрана и електронна война, пише ливанското издание Al Mayadeen, което е известно като рупор на "Хизбула".
В средата на юни 2026 г. украинската отбранителна компания "Център за иновативни технологични програми" обяви разработването на ракетата DART, предназначена за изстрелване от аеростати в стратосферата на височина между 12 и 18 километра. Според разработчиците ракетата е устойчива на различни средства за електронна война. Това развитие отразява не само еволюцията на ракетните технологии, но и нарастващото използване на стари авиационни решения, по-специално аеростати.
Новата ракета е с дължина около два метра, тежи 13 килограма без бойната глава и може да носи бойна глава с тегло от 4 до 10 килограма. В началната фаза на полета си тя се ориентира чрез сателитна навигация. При достигане на височина около 6 километра над целта навигационната система се изключва, след което се активира твърдогоривният двигател, който насочва ракетата към целта, без да променя траекторията ѝ. Тази конструкция прави ракетата силно устойчива на заглушаване и средства за радиоелектронна борба.
Още: Не му понесе: Z-блогър, призовавал за обща мобилизация, избяга от фронта (СНИМКИ)
Завръщането на старите и евтини технологии
Ключовата особеност на новата ракета е използването на аеростати като платформа за изстрелване. Причините са ниската им цена, лесното производство, сравнително трудното откриване с радар, способността им да останат във въздуха продължително време и възможността да използват преобладаващите въздушни течения на голяма височина.
Всъщност именно това е една от най-слабо изследваните теми във войната в Украйна. Едва през последните месеци започна да става ясно до каква степен както руските, така и украинските въоръжени сили използват аеростати - ОЩЕ: Тръмп е готов да притисне Путин, но иска Европа да му помогне с друго (ОБЗОР - ВИДЕО)
В началото на 2023 г. Русия се опита да използва газови балони като част от тактика, която в крайна сметка се оказа неефективна. По-късно Украйна възприе подобен подход, като оборудва балоните с радарни отражатели, за да създава фалшиви въздушни цели и да обърква руските радари. Преобладаващите въздушни течения към руска територия обаче наложиха поставянето на малки двигатели върху балоните, което до голяма степен обезсмисли основното им предимство - ниската цена.
Киев използваше аеростатите предимно за разузнаване и камуфлаж, но приложението им дълго време остана ограничено. Това започна да се променя през септември миналата година, когато по време на мащабна нощна атака с дронове Украйна едновременно изстреля голям брой аеростати. Първоначално се смяташе, че те служат единствено за объркване на руските радари чрез създаване на множество фалшиви въздушни цели.
Още: Некачественият бензин разваля колите на руснаците
През май обаче видеозаписи разкриха, че един от тези аеростати е бил използван за изстрелването на американския безпилотен апарат Hornet - ударен дрон с елементи на изкуствен интелект, разработен от Perennial Autonomy и използван от украинските сили срещу руски снабдителни линии.
Това показа, че аеростатите могат да увеличат значително обсега на безпилотните летателни апарати, като ги пренасят десетки километри, преди да ги освободят на височина около 8 километра. По този начин се спестява зарядът на електрическата батерия и се дава възможност дронът да поразява цели извън очаквания си максимален обсег от около 150-200 километра.
Руските военни също вече експериментират с подобни системи. Според публикации в специализирани военни медии след ограничения върху използването на част от терминалите Starlink в районите на Източна и Южна Украйна руските подразделения са изпитали затруднения в комуникацията. В отговор започват изпитания на аеростата Barrage-1, предназначен да носи оборудване за предаване на данни. Целта е да бъдат компенсирани комуникационните ограничения и да се разширят възможностите за използване на аеростатите при бъдещи операции. Още: 10 от 10: Най-голямата стратегическа рафинерия на Русия е в пламъци - 2700 км не са пречка за Украйна (ВИДЕО)
Стратегически предимства и тактически проблеми
Една от най-интересните насоки в развитието на украинските оръжейни системи е използването на аеростати като платформи за изстрелване на ракети и дронове. Основното им предимство е, че самата платформа не може да бъде неутрализирана чрез средства за електронна война. Докато заглушаването може да прекъсне управлението на дрона, сателитната навигация или предаването на данни, то не може да промени въздушните течения, които носят балона.
Въпреки това предимство аеростатите далеч не са неуязвими. Те могат да бъдат открити чрез съвременни радари, електрооптични системи или визуално наблюдение и при необходимост да бъдат прехванати. Това обаче изисква значителни ресурси, особено когато се използват масово.
Освен това аеростатите имат присъщи ограничения по отношение на управляемостта. Траекторията им зависи почти изцяло от метеорологичните условия, най-вече от посоката и скоростта на вятъра на различните височини. Всяка промяна във времето може да доведе до отклонение от предварително планирания маршрут. Затова ефективното използване на подобни системи изисква внимателно планиране според въздушните течения и е възможно само при благоприятни атмосферни условия. Още: Финландия, Полша и Прибалтика се подготвят спешно да отблъснат руска атака
Независимо от тези ограничения, аеростатите могат да играят важна роля в рамките на по-широка военна стратегия. Те не могат да заменят ударните дронове или крилатите ракети, но могат значително да усложнят работата на противовъздушната отбрана, като я принудят да проследява множество бавно движещи се цели, да различава реалните заплахи от примамките и да изразходва скъпи средства срещу сравнително евтини платформи.
Възраждането на балоните като бойно средство
Аеростатите са сред най-старите летателни средства, използвани от човека. Първите сведения за военното приложение на подобни технологии се свързват с Китай през периода на Трите царства (220-280 г. сл. Хр.). На военачалника и стратег Джуге Лян традиционно се приписва използването на т.нар. "небесни фенери" (Kongming lanterns), които се смятат за предшественици на по-късните военни аеростати. Те са служили предимно за предаване на сигнали и комуникация по време на военни операции, а не като бойни платформи в съвременния смисъл.
Военното приложение на аеростатите се развива значително през XIX век. Те започват да се използват от редица европейски армии за въздушно разузнаване, доставка на поща и транспортиране на оборудване. Първото документирано офанзивно използване на балони датира от 1849 г. по време на австрийската обсада на Венеция, когато австрийските сили използват безпилотни балони, натоварени с взривни устройства, срещу защитниците на града. Още: Като бивш таксиметров шофьор Путин отлично разбира в какъв бензинов капан е
Военната роля на аеростатите продължава да се развива през следващите десетилетия, включително по време на Първата и Втората световна война. Макар интересът към тях да намалява с навлизането на реактивната авиация през 50-те години на XX век, САЩ отново насочват внимание към тази технология по време на Студената война. Целта е да бъде осигурено продължително разузнаване над територията на Съветския съюз и Китай. Американските военни стартират няколко програми за използване на аеростати, предназначени за различни разузнавателни мисии, включително наблюдение и събиране на акустична информация.
Днес военните аеростати се използват предимно за разузнаване. Те могат да бъдат оборудвани с термовизионни камери, различни сензори и бордови радари. Подобни системи се използват от редица държави, включително САЩ, които ги прилагаха по време на военните операции в Ирак и Афганистан.
Интересът към аеростатите като средство за изпълнение на военни задачи отново нарасна след поредицата от китайски височинни балони, които привлякоха вниманието на американските власти. Най-известният случай беше през февруари 2023 г., когато китайски аеростат навлезе във въздушното пространство на САЩ и остана там няколко дни, преди да бъде свален. Впоследствие американските власти заявиха, че подобни полети е имало и през предходни години.
В заключение може да се каже, че аеростатите, макар да са сред най-старите авиационни технологии, отново намират място в съвременните военни конфликти. Те не са решаващо или възпиращо оръжие, но се превръщат в още един елемент от постоянното съревнование между нападателните технологии и средствата за противовъздушна отбрана и електронна война. Още: Чупките на Лукашенко за войната в Украйна стават все по-кръшни
Днес тази технология продължава да се използва както за военни, така и за охранителни цели, включително за наблюдение на ракетни изпитания, граничен контрол и проследяване на маршрути за контрабанда. Всичко това показва, че аеростатите далеч не са останали в историята. Напротив, те постепенно се преосмислят като потенциален компонент на бъдещите военни системи.
Автор: Мохамед Абдо за Al Mayadeen
Превод: Ганчо Каменарски
