Абсурд - след провала на "данък уикенд", управляващите готвят данък със задна дата

Както в. "Сега" писа, парламентът тръгна да променя Закона за корпоративното подоходно облагане, след като друг данъчен режим - облагането на личното ползване на фирмени активи с ДДС, претърпя провал. Вместо очакваните допълнително 100 млн. лв. приходи от ДДС, в хазната по тази линия започнаха да постъпват по около 1 млн. лв. на месец. Като една от причините фирмите посочиха липсата на яснота как ще се облага личното ползване на фирмените активи в качеството му на непаричен доход за съответния собственик или работник. Компаниите се страхуват, че ако внесат ДДС в хазната, ще ги санкционират за неплащане на данък върху доходите и осигуровки. Този начин на облагане би бил и скъп.

Горанов посъветва да не караме служебните автомобили извън работа

Ако бизнесът не иска да е затруднен дали трябва да плаща на хазната, защото ползва служебни автомобили за лични нужди, нека просто полз...

Прочети повече

Новият данък от 10% върху извършените от фирмите разходи за лично ползване на активи се предлага като по-евтина алтернатива. Според окончателно гласуваните в комисия текстове компаниите ще трябва да декларират в годишните си декларации за данъчната 2016 г. коя от двете алтернативи са прилагали счетоводно - тази за 10% данък или алтернативно облагане с данък върху доходите и осигуровките. Декларациите трябва да се подадат през 2017 г. Свободният избор на втория вариант - облагане с осигуровки и данък върху доходите със задна дата, на практика е безсмислен, защото няма как да се внасят и осчетоводяват осигуровки постфактум. Точно това изглежда и причината за "избора" - този режим е по-скъп и едва ли някоя фирма ще го избере. Алтернативният фирмен данък от 10% върху разходите за личното ползване на активи на свой ред е годишен и изчисляването и съответно внасянето му се правят накуп до 31 март догодина.

Дотук все още няма прогнози колко ще спечели държавният бюджет от новия данък. Председателят на комисията за бюджет и финанси Менда Стоянова твърди, че промените на практика облекчават фирмите, защото и в момента има 10% данък върху разходите за експлоатация на автомобили, ползвани за управленска дейност, който занапред ще бъде намален в зависимост от дела на личното ползване и може да е и нула. "Постъпленията от този данък са 10 млн. лв. и ще намалеят", коментира тя. Не така смята финансовото министерство. "Ще има допълнителни постъпления в хазната, защото разширяваме базата на облагане и вече ще се облагат и други активи", коментираха от МФ. Вчера мнозинството отхвърли предложението на депутати от Реформаторския блок данъкът да се прилага само при скъпи активи с балансова стойност над 20 000 лв. Колко точно ще са плюсът в хазната и минусът за фирмите, така и не се разбра.

Комисията с лека ръка отхвърли и аргументите за противоконституционност на текстовете. На изричен въпрос от групата на ДПС конституционно ли е да се променят данъци със задна дата, Менда Стоянова отсече, че проблем няма. "Това е годишен данък", разтълкува Стоянова. Практиката на КС обаче е друга. Забрана за промени на данъци насред годината има и в Закона за публичните финанси. Възможно е депутатите от опозицията да атакуват текстовете пред КС.

На второ четене остана нерешен и въпросът с липсата на добро разграничение между личното ползване на фирмени активи и скритото разпределение на печалба. Според закона една от формите на скрито разпределение на печалба е предоставянето на суми, несвързани с осъществяваната фирмена дейност, под каквато и да е било форма. Разграничение между двата режима така и не бе предложено и не е ясно дали данъчните администрации няма да тълкуват превратно закона. Промените се приемат броени дни преди обявяването на новия пакет с данъчни закони за 2017 г.

ГЕРБ, Реформаторите и ПФ предлагат 10% данък "уикенд"

Депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт предлагат ползването на фирмени автомобили, телефони и др. техника за лични ...

Прочети повече

Решение номер 9 на Конституционния съд от 1996 година

Конституционният съд не е чужд на разбирането, че данъчният закон действа занапред, от влизането му в сила насетне. Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят. Това важи и за годишните данъци, какъвто е данъкът върху сградите. Гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година, данъците и техния размер, които те ще плащат.