Как да се справим с натрапчивите мисли, които ни обземат понякога?

Винаги се доверяваме на мислите си, защото те са продукт на мозъка. Естествено, мозъкът приема неговия продукт. И сме безкритични към собствените си мисли, дори и да не отразяват много добре реалността.

В зависимост от това колко знаем как да правим това и мозъкът ни е отпочинал и здрав, ние забелязваме мислите. Можем да ги преследваме или просто да разберем, че не на всички може да се вярва.

Натрапчивите мисли се наричат ​​руминация. Буквално това е „дъвчене“, „ментална дъвка“. Основният знак, че това е мисъл за преживяване, че такава мисъл не завършва с действие.

Руминацията е неефективна. Можем да планираме нещо и много да се уморим от него. Тогава изпадаме в дълбоки чувства: тъга, безпокойство, защото не можем да се справим със ситуацията.

Защо натрапчивите мисли са вредни за нас?

1.       Основната вреда от натрапчивите мисли е загубата на време и ресурси. Има усещане за много качествена работа, но няма резултат. Човек прекарва много време в мислене, вместо да прави нещо. Но ако човек направи поне нещо, дори и грешно, тогава той поне ще стигне до извода, че не трябва да прави повече така. Простото мислене и планиране не води до такова качество.

Как да се отървете от натрапчивите мисли?

2.       Освен че губим време, преживяването ни вреди и като предизвиква негативни емоции. Защото, когато човек мисли много, той сякаш прави нещо и изразходва енергия, но развива или чувство за вина, или агресивно опустошение. „Работя с това, защо някой вече е успял, но аз още не съм започнал?“ Такива емоции подкопават здравето и психиката.

3.       Когато има голямо преживяване, когнитивните функции страдат и човекът става неуравновесен. Ако го попитате как е минал денят му, той може да не си спомни, защото винаги е било „в главата му“.

4.       Не можете да се борите с преживяването, можете само да преквалифицирате мозъка си: премахваме една мисъл и поставяме друга на нейно място.

Как да се справим с натрапчиви мисли?

Не оставяйте мисли в главата си.

Мисълта в главата ви изглежда мощна, логична, красива. Когато кажете това на някого, няма да звучи толкова добре. Но е по-добре да не натоварвате семейството и приятелите си с такива неща, да се грижите за онези, които са съгласни да ви слушат.

Как да записвате мислите си правилно: на лист и на ръка. Настройването на таймер за 30 минути е непоносимо дълго за такова упражнение, но това е смисълът.

Взимаме листове и пишем каквото ни хрумне. Не е задължително това да са цели изречения, може да са отделни думи, може да са нецензурни думи. Това не е история и няма нужда да я препрочитате. Това изливане на хартия на това, което се е натрупало в главите ни и се върти там ни измъчва.

Трябва да избиете това от главата си. Обикновено на десетата минута човек осъзнава, че е написал всичко, което е могъл, и вече е уморен, а има още много време. Тук трябва да покажете воля - и да продължите да пишете по-нататък. И тук започват да се появяват други мисли. Някои хора може да плачат, нещата стават сериозни.

4 начина за успокояване на натрапчивите мисли

Ние не анализираме и не препрочитаме потока от съзнание, който поставяме на хартия в 30-минутно упражнение. Когато приключим, не го съхраняваме, а го унищожаваме по всеки удобен начин. Творческите хора могат да го изгорят, да го спуснат във водата, да го заровят в земята.

Упражнението е невероятно, позволява ви понякога да се освободите от ситуацията и да спрете да мислите за нея. Може да се направи няколко пъти. Можете да го направите сами, без специалист. По-добре е да анализираме мислите си.

Следващият път, когато ни хрумнат мисли, пишем отново, но по различен начин, според стандарта на когнитивната терапия: правим колони A, B, C и диаграма.

Как да го направим. Първо записваме събитието в колона А. Описваме го просто, както е в протокола, например „Разговарях с колега“. Без присъди или емоции.

Колона B: Какви бяха мислите ми в този момент? Това може да не се получи веднага, защото не сме добри в забелязването на мислите си.

Колона C: Какви емоции имах? Какво изпитах тогава: страх или безпокойство?