Постоянно прозяване - какъв сигнал ни дава тялото

Учените класифицират прозявката като неконтролируемо поведение, тъй като веднъж започнала прозявка, тя не може да бъде спряна, дори ако е добре възпитано да я потиснете. Прозяването е едно от най-често извършваните рефлексни действия, чиято основа и физиологично значение не са напълно изяснени.

Процесът на прозяване може да бъде разделен на три фази:

1. Дълъг дъх

Ноздрите се разширяват, устата се отваря широко, въздухът се изтегля в белите дробове. Фазата е придружена от повишаване на кръвното налягане.

2. Задържане на дъха

Продължава около 4 секунди, съпроводено с дразнене на слюнчените жлези и напрежение в очите.

3. Издишайте

Придружен от мускулна релаксация. Не всеки се прозява с широко отворена уста. Някои хора може да се прозяват със затворени устни или без да задържат дъха си.

Защо се прозяваме и какво означава това?

Защо се прозяваме?

Прозяването е естествена реакция на тялото ни при липса на кислород в кръвта. Прозявката често се предшества от продължително бездействие, като работа на компютър или седене пред телевизора. Когато забавим темпото и си позволим да бездействаме, производството на азотен оксид от тялото се увеличава, който действа като отрова, като дразни мозъчните стволови клетки. Без да иска да се трови, мозъкът изпраща сигнали, че има нужда от повече кислород и провокира прозяване.

Дълбокото вдишване работи като смукателна помпа, в резултат на което кръвта се насища с кислород и циркулира по-бързо. В резултат на това кръвното налягане се повишава и броят на сърдечните удари се увеличава. Мозъкът е готов за работа.

Постоянно прозяване - какъв сигнал ни дава тялото?

1. Синдром на хроничната умора

Една от най-честите причини за често прозяване е синдромът на хроничната умора. Не е трудно да го придобиете, особено ако работите дълго, спите лошо, ядете нездравословна храна и малко спортувате.

Хроничната умора се отличава от обикновената умора по една особеност: тя не може да бъде премахната чрез продължителен сън или почивка. Тя може да измъчва човек няколко месеца или дори години. Това заболяване обаче засяга не само представянето, но и психологическото и емоционалното състояние. Човек трудно се принуждава да направи нещо и ако успее, действа мудно. Това е причината да се появи прозяване.

2. Синдром на апнея

Липсата на сън или липсата му изтощава тялото, а умората от своя страна предизвиква прозяване. Често такива симптоми се появяват при синдром на обструктивна апнея. Хората, страдащи от това заболяване, могат да си лягат навреме и да заспят дълбоко, но въпреки това да се чувстват много уморени през деня.

Синдромът на апнея се проявява като неволно краткотрайно спиране на дишането по време на сън. След като получи достъп до въздушния поток, човек може да хърка силно, да си поеме дълбоко въздух и отново да потъне в дълбок сън. Може дори да не подозирате за съществуването на такъв проблем, въпреки че това заболяване също не може да се нарече рядко: всеки пети възрастен има лека степен на апнея.

3. Затлъстяване

При хора с наднормено тегло прозяването може да се появи поради небалансирана диета или неизправност на щитовидната жлеза. Хормоналните нива се променят и заедно с това се увеличават сънливостта и умората. Причините за прозяване при хора със затлъстяване могат да бъдат забавяне на мозъчната функция или компресия на гръдния кош поради наднормено тегло.

Защо се прозяваме – топ причини

4. Тревожно разстройство

Тревожното разстройство също не е необичайно в наши дни. Характеризира се със стресово състояние и повишени нива на кортизол в кръвта. В този случай прозяването може да бъде причинено от липса на енергия и проблеми с работата на сърцето. Колкото по-тревожен е човек, толкова по-често се прозява.

5. Сърдечни заболявания

В случаи на сърдечна дисфункция, прозяването може да бъде предизвикано от стимулация на блуждаещия нерв. Този нерв свързва мозъка със сърцето и стомашно-чревния тракт. Прозяването поради сърдечна дисфункция се появява, когато кръвното налягане спадне и сърдечната честота се забави.

Статията има само информативна цел и не е препоръка или заместител на консултацията със специалист.