Дали ни е важно, че Борислав уби жена си?

Уважаеми читатели, ето няколко имена: Красимира, Антония, Мария, Елена, Десислава, Венета, Дарина. Те са окачени на предверието към ада на жените и децата, станали жертва на домашно насилие през 2018 г. В България. Тук, където на тормоза в хола и спалнята, се гледаше доскоро като на битова драма. Тук, където едва през тази година властта затегна мерките в Наказателния кодекс за тези уродливи престъпления. Но нека не си правим илюзии. Домашното насилие е проблем на цялото ни общество. И неговата цивилизованост.

Заради това, че бракът им не вървял и след поредния скандал, 41-годишният Борислав Н., оставил жена си в безпомощно състояние след жесток побой. Според официалната информация на апелативната прокуратура във Варна, Борислав позвънил на майка си и я повикал да дойде, за да изнесе багажа му. След това майка и син напуснали жилището, без да се интересуват за състоянието на пребитата. А тя няколко пъти е подавала жалби към властите за поведението на съпруга си. Те пък предупреждавали Борислав. А развръзката вече я знаем. И тя е една и съща за всички жертви - минава през парадния вход на ада от заплахи, удари и малтретиране на човешкото достойнство и свършва там, където всичко е загубено.

Уважаеми читатели, наистина ли насилието над друг човек е ужас, който сме се научили да преглъщаме за вечеря? А дали сме убедени, че законът ще пречупи мрачната статистика на жертвите? Колко още можем да търпим реакции на измамна справедливост, дошла на трапезата от човешки останки да прилага наказания? Не е ли време да спрем наивно да мислим, че насилникът е само човек с психични проблеми? А кога ще ни засегне лично трагедията на съседите? Когато разследващите изкарат поредните трупове на майка и дете ли? Това са въпроси, на които, убеден съм, трябва да си отговорим колективно. И като общество, на което му пука дали е цивилизовано, когато по-слабият агонизира в мрака от безразличие.

Автор: Румен Скрински