2014 г. не беше най-добрата година, на която се надявахме.
Тази година България мина през много изпитания. Смениха се правителства, разклатиха се сектори на икономиката, имаше протести, имаше скандали, имаше провали.
Българинът изкара 2014 г. като че ли със затаен дъх. Очаквайки поредния удар. Очаквайки поредното разочарование.
И тази година го крадоха, лъгаха, обещаваха му, а после го забравяха. И тази година други злоупотребиха с парите, спокойствието и здравето му. И тази година го караха да прави избори, които той не желаеше и след това да гледа как го представляват хора, които не са заслужили.
Българинът обаче отново излезе упорит. Той се развълнува умерено, възнегодува умерено и оцеля екстремно. Не е най-добрата стратегия, но засега върши работа.
Не беше той виновен за всички лоши неща през тази година. Затова има право да се ядосва и да се надява следващата да е по-добра.
Защото няма вечен мрак. Защото българският народ и преди е минавал през ужасяващи неща и отново ще надделее над крадливата шайка самозабравили се наглеци, които са решили, че ще му вземат всичко и ще го съсипят.
Няма да ни съсипят.
Затваряме вратата на 2014 г. и отваряме тази към както всички се надяваме, по-доброто бъдеще. Черногледството не е черта на успяващите. Склонността към мрънкане също. Ако загърбим разочарованието си и от него създадем увереност, че имаме право да искаме и да защитаваме това, което сме поискали, 2014 ще остане последната ни тежка година.
България може да се изправи на крака. Защото от векове не се е намерил някой, който да я сломи. Няма и да се намери.
Автор: Десислава Любомирова
