Ще гласувам, защото си обичам страната. Защото искам да я видя как извървява пътя към своето нормално и достойно място в света. И защото няма да я оставя в ръчичките на крадливите гадове, докопващи се до властта чрез далавери и договорки.
На никой нормален човек не му харесва да гласува за по-малкото зло. Нашата ситуация обаче е такава. Или гласуваш за по-малкото зло, или идва най-голямото зло, мастодонтът на задкулисието и кражбите, който стъпква всичко, което сме и което се опитваме да направим, за да го изконсумира в своя полза.
Аз знам, че един ден България ще избира не между по-малки и по-големи злини, а между добри алтернативи. Днес обаче се налага да спрем голямото зло, защото колкото повече то отслабва във времето, толкова повече въздух оставя около себе си за формиране на по-добри възможности. Когато то бъде окончателно победено, ще сме дорасли за достойни и отговорни алтернативи и те ще съществуват естествено и от само себе си.
Всеки за себе си решава кое е голямото зло. И само чрез гласуване може да му се противодейства.
Ако някой, който не гласува, си мисли, че така наказва прогнилата предателска и корумпирана система, нещо се е объркал. Напротив - така само я подкрепя.
Ако някой, който не гласува, си мисли, че по този начин се отказва от избор, нещо се е объркал. Той ИЗБИРА. Не гласувайки, ИЗБИРА. Избира да подкрепи купения вот и гласа на зомбираните електорати. Всеки, който реши да си остане вкъщи, ГЛАСУВА за настоящето положение, срещу което толкова рита.
Човек винаги има избор. Просто понякога изборът не е приятен. Друг път пък дори не го осъзнава. Но ПРАВИ ИЗБОР.
Аз избирам да реша активно. Не да решат вместо мен.
Аз СЪМ тази държава. Ти СИ също. Тя е моят и твоят дом. И само АЗ ще реша кой да пусна в дома си. Защото в него живеят още моето семейство, моите близки, всички, на които държа. АЗ имам само един живот, за да се опитам да съм достоен човек - за себе си и за своя народ. Нямам намерение да пропилявам този живот оплаквайки се, псувайки безсилно или съжалявайки някъде в чужбина. Имам намерение да си взема държавата обратно, защото си е моя и я обичам. А ако тези, които решим да си я вземем, сме много, гадовете отсреща със сигурност нямат шанс.
Човек има много малко сигурни неща, които остават с него през целия му живот. Едно тяло, едно съзнание, едно достойнство... Бих извършила престъпление и предателство срещу себе си, ако позволя друг да реши вместо мен и след това да си присвои моето бъдеще. Тая няма да стане.
Не си правя илюзии, че дори с информираното, стратегическо и упорито гласуване България ще разцъфне утре. Много е вероятно аз да не видя края на този й път. Важно е обаче страната изобщо да излезе на него. Тя няма други защитници освен нас. Само един буден, мислещ и активен народ може да я извади от блатото. И така един ден нашите деца и техните деца ще избират само между добри неща, не между злини.
За мен това е достатъчна кауза. Затова ще гласувам.
Автор: Десислава Любомирова
