Голямото корона парти в Благоевград - краят на надеждите, че вирусът ни е променил
Ако погледнем на това парти от малко по-далечна дистанция обаче ще станат ясни още много други неща.
В началото на изолацията, когато всички се прибраха по домовете и с трепет следяха всичко с пандемията, се роди и една невинна надежда. Тя беше, че коронавирусът по някакъв начин все пак ще успее да донесе и някаква промяна. Тази промяна, предполагаше се, ще даде предимство на онзи свят, който се беше събрал до своите социални основи - медици, учители, доброволци. Изглеждаше така сякаш почти всичко останало най-сетне е лъснало като излишна финтифлюшка, като нещо незадължително, неважно, което отдавна е можело да се пренебрегне. Това сгъване до ядрото на професиите бе дори радостно: най-сетне, казваше си човек, стана ясно кое е необходимо на този свят и кое не, без кое не можем никога, и кое не си струва. И занапред - невинно предполагахме - вече ще знаем кое е смислено и кое не и ще дадем по-голям кредит на основополагащото ядро от професии, които създават основите на социални свят и го държат да не падне.
Но ето, че той се сгромолясва - пред очите ни, светкавично, няколко дни след като мерките бяха облекчени. Зад тъй наречената "предна линия" чакаше старата предна - безгрижната, незаинтересованата, вкопчена в собственото си удоволствие тук и сега, за което едвам издържа няколко месеца и сега се втурва да го наваксва. Всички възгласи, че се надяваме "животът да продължи по нормалния начин" скрито означаваха и друго - да продължи, ако може, със същите приятни свинщинки. Дайте време на лекарите да си свършат работата, за да може веднъж да се мине през таз простотия, за да може и ние да заживеем както едно време и само да разказваме с патос на идващите поколения за това как войнствено сме стояли сами вкъщи и безропотно сме теглили и страдали по време на карантините.
Нито връщането на маските, нито затягането на определени мерки, в момента е нещо друго, освен чиновническо държавно отношение, което да симулира някаква дейност. Ако преди и закратко бе ясно, че животът няма как да се върне както преди, сега е кристално ясно, че ще се върне и още как и никаква пандемия не може да го спре. По същият начин, по който болен човек се кълне как веднага щом се окаже излекуван, ще се откаже и от всички глупости, които е правил; а два дни по-късно, вече изписан, се завръща по тях, така и сега обратното броене изтече и коронавирусът може да бъде лесно забравен. Дори есента, въпреки прогнозираният ръст от болни тогава, няма да успее да наложи кой знае колко сериозни забрани. Краят на пандемията дойде преди тя въобще да е започнала; това е голямата ирония. Ще ви я обясни не политик, генерал или здравен министър, а човекът, облечен в санитарен екип от глава до уши, станал център на Голямата компания в дискотеката, която празнува своето връщане.
Автор: Райко Байчев
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Борят се срещу "лошия" Запад, а пращат децата си там
Турция: последната битка на Ердоган
След атентата в Москва: най-разпространените митове и дезинформация
Написаното остава: прощални думи за Алек Попов
Ходорковски: Режимът на Путин ще се смени чрез революция
Чужди медии: Хаосът в София изглежда пълен
"И моето семейство беше депортирано в Сибир". Семейната история на Кая Калас, премиер на Естония
Защо в една от най-богатите страни - Великобритания, има толкова много бедни
Какво би казал дядо за нашите политици
Депресия: Защо мъжете я преживяват с гняв и агресия вместо сълзи?
Редактор:
Райко Байчев
Етикети: коронавирус Купон