Идеята на Меркел за екорегулации хвърля тежест върху германската икономика

Политиката за намаляване на въглеродните емисии търпи пълен провал. През последното десетилетие страната взе поредица от стратегически грешни решения в енергетиката, които в крайна сметка се отразиха негативно на основните икономически агенти – бизнеса и домакинствата. Ангела Меркел взе прибързаното и изключително недалновидно решение за бърз отказ от най-нискоемисионния енергиен източник в немския енергиен микс – ядрената енергия. Правителството тогава (и сега) продължава да вярва, че единствения начин за постигане на 'въглеродна неутралност' (каквото и да значи това) е ударното нахлуване на т.нар. възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Към настоящия етап на тяхното технологично развитие обаче, те не успяват да компенсират празнината в базовата компонента на микса. Характерът на възобновяемите източници е такъв, че те са изключително зависими от метеорологичните условия – проблем, който практически не съществува при една атомна или въглищна централа. Ако ВЕИ имаха технологичния капацитет да заместят базовата компонента, то Германия нямаше да се принуждава в тежките зимни месеци да гори повече въглища. Нито щеше да реализира проекти като “Северен Поток-2”. Всички тези събития в енергетиката дадоха негативно отражение върху икономиката на страната. Както става ясно от фигури 1 и 2 домакинствата са принудени да плащат едни от най-скъпите цени на електроенергия, заради политиките на немското правителство в сектора.

Основната причина за това устойчиво поскъпване на електроенергията в Германия е амбициозния план на Меркел за драстично намаляване на въглеродните емисии. Сметката която плащат бизнес и домакинства за „чистата енергия“, е 25 млрд. евро годишно. Свидетелство за успеха (или провала) на една такава политика в сектора са емпиричните данни, в случая движението на въглеродните емисии през последните години. Данните от фиг. 3 показват, че сериозен ефект върху тяхното намаляване няма, въпреки грандиозните усилия и ударното навлизане на „ВЕИ“ в енергийния микс. Според доклада на BP за въглеродните емисии, за едно десетилетие (2006 – 2016 г.) Германия е намалила емисиите само с 0,9%.

От направеният анализ може да се твърди, че Германия не успява да изпълни собствените си климатични цели. На фона на тези данни идва идеята на Меркел за още данъци и затягане на регулациите. Увеличаването на данъчната тежест върху тях още повече ще утежни икономическата ситуация в страната. Въпреки че е рано да се правят генерални заключения, резултатите на немската икономика през последните няколко месеца са, меко казано, тревожни.

Индустриалното производство (фиг. 4) бележи устойчив спад, а оттам икономическият растеж на страната. Добавянето на нови въглеродни такси и увеличаването на данъчната тежест върху бизнеса обезателно ще се отрази в посока покачване на предлаганите от него стоки и услуги. Нещо повече – увеличаване тежестта върху бизнеса неминуемо ще рефлектира както върху неговите финансови резултати, така и върху конкурентоспособността. Всяко едно съвременно промишлено производство се нуждае от сигурни доставки на електроенергия, на рентабилни цени. Голяма част от формирането на себестойността на продукцията зависи именно от цената на електроенергията. Когато тази цена се повишава, или предприятието е заплашено да плаща допълнителни „екотакси“, това няма как да не се отрази в посока повишаване себестойността на продукцията, а оттам и на крайната цена на продукта или услугата. Увеличаването на данъчната тежест върху предприятията ще има негативен ефект и върху работниците, защото се пресича възможността за увеличаване на техните заплати. Дори когато тези работници са ефективни и заслужават възнаграждението им да бъде увеличено.

Работата на едно правителство би трябвало да е насочена към осигуряване благосъстояние и полагане основите за траен икономически растеж. Това означава създаване на благоприятен климат за развитие на индустрията. Едно от задължителните условия това да се случи е облекчаването на данъчната тежест и административните пречки. За съжаление, Германия прави точно обратното – увеличава данъчната тежест и бремето не само върху индустрията, но и върху своите гражданите. Ключовото в случая е, че тя е тикана от една идеалистична цел, която със всеки изминал ден губи своята тежест в обществото. Ако Меркел наистина иска да осигури екологично чисти и икономически рентабилни енергоизточници, то тя не трябваше да спира немските ядрени централи.

Натрупването на проблеми в енергетиката съвсем естествено води до създаването на системни предизвикателства пред немската икономика. Точно в такъв момент немското правителство би трябвало да даде положителен политически знак към индустриите, но Меркел прави точно обратното – засилва несигурността. Германия, основния мотор на европейския икономически растеж е изправена пред редица макроикономически и геополитически предизвикателства. Търговските спорове между САЩ и Китай и Brexit са основната външна заплаха не само за икономиката на Германия, но и за цяла Европа. Вместо обаче немските ръководители да възприемат проактивно поведение и подготвят страната за назряващата нестабилност, те създават допълнителни, вътрешни проблеми. Увеличаването на данъчната тежест и все по-тежките (еко)регулации са стъпка в грешната посока. Ако тези политики не бъдат преосмислени из основи, това би внесло допълнителни рискове в цялата икономическа система на Европа.