Инсинуации, мантри и решения: Държавата ли е най-големият инвеститор?

Анализът на доц. Кехайов е съставен от коментари върху 12 инсинуации, 12 мантри и 12 решения. Тъй като става дума за дълъг и обстоен материал, представяме идеите му в 12 поредни статии. Всички предишни може да намерите в рубриката гледна точка на Actualno.com

Ето и петия текст.

Мантра 1. България е атрактивна за чуждестранните капитали

Атрактивна е като ишлемеджийски терен, евтина работна ръка, подготвени технически и мениджърски кадри, ниски данъци, нисък бюджетен дефицит, нисък държавен дълг, добро мобилно покритие и бърз Интернет. Може и с друго да е атрактивна за капитала. Не е атрактивна като пътна инфраструктура, ниско квалифицирана работна сила, мудно съдопроизводство, дълбок батак в административните услуги, безброй разрешителни режими, чести промени на законовите рамки на бизнеса и политическа нестабилност.

Впрочем, парадоксално е, но за да продължим да сме атрактивни за чуждестранните капитали, трябва да продължим да бъдем бедни. Евтината работна ръка, като поскъпне един ден, вече няма да е атракция – особено в отраслите с преобладаващ ръчен труд, а доста наши отрасли са именно такива, капиталът ще предпочете други страни по света.

При поскъпващия труд и конкуренцията от други европейски страни, атрактивността на България за чуждестранния капитал може да бъде поддържана и усилвана единствено чрез инвестиции в професионално и инженерно-техническо образование, развитие на пътна и енергийна инфраструктура, опростяване и ускоряване на съдопроизводството и административното обслужване и стабилизиране на законовите регулации на бизнеса.

България, колкото е атрактивна, в пъти повече е плашеща за чуждестранния капитал. Гледайки се в криво зеркало, някак не виждаме какво търси да види у нас капиталът.

Мантра 2. Малките и средни фирми са гръбнакът на бизнеса

Когато говорим за микро, малки и средни фирми нека да различим три отделни случая.

Първият случай е когато едноличният търговец или микрофирмата има собствен краен пазарен продукт в такива сфери като неорганизиран туризъм, фитнес зали, козметични салони, гаражни магазинчета, баничарници, занаятчийство, дребни ремонти, домашни услуги и още няколко подобни сфери. В тези сфери малката фирмичка е добрият модел за ефективна организация на създаване и продажби на предлаганите стоки или услуги.

В индустрията и изобщо в отраслите на реалния сектор наблюдаваме други два случая. Единият случай е когато затворена или почти затворена доставна верига е под силна зависимост и е пряко командвана от мощен краен производител. Тогава предходните звена в тази верига работят само за или преимуществено за този краен производител. Другият случай е когато звено, участващо в една верига, е свободен участник и в други вериги и може само да избира кога и какво да произвежда и кому и колко да продава. И в двата последни случая властват големите и много големи фирми и те, като клиенти, дават прехрана на многобройни и често силно зависими от тях малки и средни фирми. В индустрията и в другите отрасли на реалния сектор, ако там има големи фирми, покрай тях ще има малки и средни фирми – и колкото повече и по-големи са големите фирми, толкова по-силни и по-многобройни са малките фирми. Обратното не е вярно.

Също така не е вярно, че малката или средна фирма е устойчиво състояние на бизнеса. Тези фирмички са силно уязвими от стопанския климат, от регулаторните рамки, от доставчиците и клиентите. Силно уязвими са и от собствените си управленски модели.

Такива малки и средни фирми или трябва да пораснат, или да се примирят, че бизнесът им служи на други големи фирми, или да влязат в цикъла да растат и мрат и да отварят път и да наторяват полето да се раждат, пърхат и умират други малки и средни фирми.

Мантрата, че малките и средни фирми са гръбнак на бизнеса е популистка клопка, с която на избори се привличат гласове от средната класа. Клопката е добре прикрита.

В нея са влезли всички органи на държавната и местната власт и почти всички банки.

Мантра 3. Държавата е най-големият инвеститор

Ако говорим за инфраструктурно строителство и благоустройство, това е почти вярно.

Но инфраструктурата, била тя транспортна, комуникационна, енергопреносна или друга, тя е само една сред многото необходими основи за изграждане и развитие на стопански структури и съответни производствени мощности. Те имат и други основи – образование, оборудване, технологии, суровинна база – не е нужно да ги изброяваме...

В тях държавата не е най-големият инвеститор. А това, че държавата не винаги е добър стопанин и че от държавните пари най-много и лесно се краде, това никой не оспорва.

Три са основните източници на инвестиции – държавата, капиталът и спестяванията на хората. В условия на кризи е нормално държавата да е най-големият инвеститор, но трябва също да инициира, стимулира и активира другите два източника на инвстиране.

Мантрата, че държавата е най-големият инвеститор е удобна за лобитата на бизнеси и фирми, които са на яслата на националния и местните бюджети с апетит за участие в обществени поръчки. А висшият пилотаж е в иницииране на такива поръчки и/или в участие при формулирането на заданията и на критериите за избор на изпълнител.

За автора

Доц. Анастас Кехайов има над 50 годишен опит в обучението и подпомагането на топ мениджмънта на повече от 800 български и международни фирми.

Инженер по Автоматика и телемеханика. Има дългосрочни специализации и стажове по Макропрогнозиране и програмно целево планиране в IIAP Париж и Информатизация на административни системи в CEPIA Роканкур.

Докторат по Теория на запасите и доцентура по Стратегическо управление.