Все по-често в Иран могат да се видят жени без хиджаб по улиците - това е една от най-големите социални промени в страната след протестното движение “Жена, живот, свобода” от 2022 г. То започна, след като младата иранка Джина Махса Амини почина в ареста, след като беше изпратена там за нарушение на правилата за носене на хиджаб.
Властите не успяха да възстановят нивото на контрол по улиците, което съществуваше преди протестите. Но относителното оттегляне на патрулите на така наречената “нравствена полиция” не означава, че носенето на хиджаб вече не е задължително. Сега властите и консервативните групи експериментират с различни начини да се противопоставят на тази промяна, без непременно да предизвикват същите улични сблъсъци, които допринесоха за разпалването на протестите през 2022 г.
Председателят на съдебната власт Голамхосейн Мохсени Еджеи наскоро призова за действия срещу това, което той описа като социални “аномалии”, “неприличие” и “голота”, като прикани прокурорите да координират действията си с полицията, разузнаването и държавните институции.
В същото време привържениците на задължителното носене на хиджаб разпространяват онлайн кампании, с които насърчават хората да избягват търговските обекти, управлявани от жени, които не спазват държавния дрескод, и вместо това да подкрепят жените, които го спазват. Резултатът е по-фрагментирана форма на прилагане на закона, която в някои случаи се премества от полицейските патрули към работните места, търговските обекти и достъпа до ежедневни услуги.
Режимът вдига социалната цена
Една адвокатка от Техеран казва пред ДВ, че подобни кампании рискуват да задълбочат социалните разделения в Иран, вместо да насърчават спазването на социална норма. “Това е умишлен опит да се категоризират хората според тяхната идентичност и да се настроят един срещу друг”, казва жената, която пожела да остане анонимна от съображения за безопасност. Според нея насърчаването на икономически натиск срещу хора единствено заради външния им вид надхвърля правото на всеки индивид да избира къде да пазарува.
“Когато срещу режима се налагат икономически санкции, те го наричат натиск, несправедливост и икономическа война”, казва тя. “Но когато използват същата логика във вътрешен план, за да принудят част от обществото да промени поведението си, това вече е “подкрепа за ценности.”
Адвокатката оспори предположението, че жените, които се съобразяват с един конкретен дрескод, представляват по уникален начин иранските социални ценности. “Реалността на иранското общество е много по-сложна от това”, коментира тя. Публикации на ирански жени сочат, че налагането на дрескода може да се прояви и другаде - някои жени съобщават в социалните мрежи, че им е бил отказан достъп до клиники и банки, защото не са носили забрадка.
Женското тяло като политическо
Ширин Шамс е иранска политическа активистка в изгнание и директорка на Организацията “Женска революция”, която се застъпва за светска държава и човешките права в Иран. Тя казва пред ДВ, че последните кампании, насочени срещу жените, които отказват да носят задължителния хиджаб, са опит да се възродят социалните разделения, които бяха отслабени по време на движението “Жена, живот, свобода”. “Ислямската република от години се опитва да разделя жените според облеклото им”, заяви активистката, която живее в Германия.
Тя описва задължителния хиджаб като една от най-важните идеологически линии на иранската държава и твърди, че широко разпространеното присъствие на жени без забрадки показва колко далеч е стигнала социалната реалност отвъд официалните очаквания. Според нея подновените кампании представляват опит да се възстанови границата между жените, които се подчиняват, и тези, които не го правят.
Саид Пайванди, професор в Университета на Лотарингия във Франция, твърди, че конфликтът отразява по-широка борба за социален контрол. Според него иранските власти от години правят разграничение между жените, считани за “правилно” облечени, и онези, които официално са определени като “зле прикрити” или “неприкрити”. “Правителството отново превръща телата на жените в социален и морален въпрос, дори във въпрос на сигурност”, каза Пайванди. Жена без забрадка не се възприема просто като човек, направил личен избор, обяснява той. За част от политическия елит тя може да представлява и видимо предизвикателство към идеологическия ред.
Хардлайнерите на Иран срещу модерната реалност
Макар иранският президент Масуд Пезешкиан многократно да е говорил за социална сплотеност и национално единство, консервативни фигури от съдебната и политическата сфера продължават да изискват по-строго прилагане на правилата за облекло. Това създава нестабилност и разкрива различия в рамките на иранския политически елит.
Част от елита изглежда осъзнава, че връщането към мащабни сблъсъци между полицията и жените би могло да доведе до значителни социални и политически проблеми. Други обаче не са склонни да приемат нормализирането на появата на жени без хиджаб на публични места. Резултатът е нито старата система на всеобхватно прилагане на правилата на улицата, нито прекратяване на задължителните правила за облекло. Вместо това натискът може да се проявява периодично чрез съдилища, работни места, предприятия, административни процедури и социални кампании.
Налагане на правилата и без нравствената полиция
Пайванди счита, че директното принуждаване е достигнало границите си и че привържениците на ислямските правила за облекло търсят алтернативни начини за налагане на спазването им. Това би могло да прехвърли част от тежестта от държавните институции към самото общество. Служител в банка, рецепционист в клиника, работодател, магазинер или клиент могат да се включат в налагането на стандартите дори без присъствието на полицейски служител. Това прави границата между закона, личната преценка и идеологическия натиск все по-неясна.
Пайванди предупреждава, че свързването на религията с унижение, изключване и принуда може да отчужди още повече по-младите иранци от религиозните институции. Жените, които избират да носят хиджаб, също могат да бъдат въвлечени в конфронтация, която не са избрали, допълва той: например, ако облеклото им се представя като белег за политическа лоялност.
Източник: Дойче веле
