Как ще протекат евроизборите в шахматни ходове

2. В БСП цари обратното. Онова, което помним - Орешарски, Станишев, Пеeвски и прочие, тъпите обвинения за "умните и красивите", които видиш ли от много акъл и хубост видяха проблем в това Пеeвски да води държaвната сигурност, постепенно трябва да се забрави. Партията, която в най-голяма степен се дефинира през престъпленията на собственото си минало, изведнъж се оказва свежа, нова, пролетарски активна и напълно потулена от към зловещи работи, защото този път се води от Корнелия Нинова. Нинова е извършила преврат на ценностите, разчистила е всички олигархично вълнуващи зависимости и пред вас стои автентична лява сила, която е готова да реорганизира лошия материал в правилна конфигурация, демек най-сетне да се погласува малко за БСП. Разчита се на дълбокия и тайнствен глас, който тихо - пък по изборите малко по-шумно - намеква, че "абе дай тоя път да сменим тия с ония" и се прави всичко възможно да се сложи край на апокалипсиса ГЕРБ и да се сложи начало на новия български червен ред, който няма да има нищо общо с предишните.

3. В ДПС се кротува по обичайния начин. Тоя път го няма дори изкусният реторик Лютви Местан, който да каже нещо малко по-витеивато, което да омагьоса с неразбираемост, но и филологически респект. Така или иначе онези там сигурни проценти са сигурно гарантирани от демографията, така че каквото и да кажеш, ще мине. Принципът - поне ако съдим от предишните години, изглежда така - евентуална явна коалиция с с БСП и евентуална скрита с ГЕРБ. Някой някъде разпределя все още порциите в държавата и тук-там си купува ТЕЦ. Всичко върви безконфликтно, наблюдателно око може да види изящните спирали на определени обръчи.

4. В патриотичните формации вървят тежки скандали за актуални вождове. Действа се на принципа на Фройд - трябва да се убие бащата, лидерът на племето, за да се установи нова властова фигура, която наново да се превърне в баща, който наново да трябва да се убие, за да се възпроизвеждат определени кастрационно-патриотични ситуации. 

5. В момента някъде там дреме евентуална 4 процентова партия, която да замени "Воля" и да се попритури към когото трябва в най-съдбоносния момент. Има и обратен вариант: 3-4 партии с по 1-2 процента, които да поизточат вота в правилната посока. 

6. Общо взето всъщност на никого не му дреме за евроизборите, защото в обичайното уравнение апатията на парламентарните избори се вдига на квадрат, когато стане дума за европейски. Както винаги изборите се печелят от най-голямата партия - на негласуващите, които поръкомахат-поръкомахат пред телевизора, пък накрая продължат така както си е било. 

7. Единствената възможна изненада - ГЕРБ видиш ли губят, което задължително означава онова, което обикновено означава - Борисов си подава оставката, за да призове наново народните сили в предсрочните избори, които да върнат онази самоувереност, която върши работа както в политиката, така и в атака по левия фланг на футболния терен.

Автор: Райко Байчев 

Автор: Райко Ба