Комунизмът продължава да убива!

И тогава беше вторник, и тогава беше Страстната седмица, и тогава населението на СССР и Източна Европа навързваше някак естествено (и календарно) два празника - Възкресение Христово и 1 май. Първият почти криминално, защото при комунизма бяхме посмъртно атеисти, а вторият - ентусиазирано и организирано, както се полагаше на Празника на труда и на наемния работник!

Защо близките на хилядите починали от рак трябва да проклинат комунизма? Вярно е, че аварии стават навсякъде, не само при комунизма, но особеното при комунизма е, че тогавашните комунистически ръководители на всички комунистически тогава страни в Европа скриха за произшествието от своите народи, и населението масово не се предпази! А можеше! Даже повече - знаейки и криейки от хората, съветските, българските, румънските, унгарските, източногерманските и чехословашките комунистически ръководители изкараха населението на собствените си страни на масови първомайски манифестации - в България точно - това е според климатичните и географски справки от тези дни - по времето, когато смъртоносният радиоактивен чернобилски облак е преминавал ниско над Балканите и Стара планина!

А отгоре на това - за да може поразяващият ефект от облъчването да е стопроцентово сигурен, точно в тия дни - 29 и 30 април, 1 и 2 май - повсеместни дъждове "сваляха" радиоактивната чернобилска прах и пепел директно върху нищо неподозиращото българско население!

Животните около Чернобил често ослепяват от радиацията

Продължителното въздействие на малките дози радиация върху организма на дивите животни в „зоната на отчуждение“ около Черно...

Прочети повече

Ако всички бяхме страдали еднакво, знайно или незнайно, така да се каже - солидарно, както и да е, все някак си ще го преглътнем! Такава ни била съдбата, да бъдем облъчени и да живеем по-малко! Но друга тънкост навежда на още една гнусна особеност на комунизма. Докато населението гълташе и поемаше радиацията - през дробовете и кожата, но и през стомаха, главно във вид на поразени с радиоактивна прах храни (зеленчуци, плодове, мляко, меса и т. н. - два празника все пак бяха!) и вода, на любимите му ръководители, известени и предупредени своевременно за опасността, им доставяха - представете си подлостта и вероломството им! - храни от САЩ, Канада и Южна Америка, а водата долиташе чак от Австралия. Който не вярва, да провери! По 20 презокеански ВИП-полета дневно е имало в продължение на месец със специални доставки на стоки за всекидневна употреба, а числото на правоимащите на това извънредно и специално снабдяване е стигал до максимум 200 души: членовете на политбюро, на Държавния съвет, на окръжните и градските партийни секретари, министрите, народните представители и - разбира се - на техните семейства. Продуктите са разнасяни по адреси по три пъти на ден, а ресторантите на хотелите "Рила", "Балкан" и "България" в София са работели само и единствено за семействата на изброените дебелосерковци!

Какво още? Чернобилската трагедия и престъпното комунистическо мълчание - това се отнася най-вече за съветското ръководство, което даде тона за мълчаливата песен, подет на драго сърце от ръководителите на всички останали комунистически държави - сред които на първата редичка и нашичкият "човек от народа" Тодор Живков, доказа категорично още нещо - фалша и лицемерието на тогавашната Горбачова перестройка и особено на прословутата Горбачова гласност! Каква ти гласност, щом десет дни криха от света и собствения си народ, че са ги подложили, без да им мигне окото, на смъртоносно облъчване, обгазяване, отравяне! Може би точно заради това уж световният любимец Михаил Горбачов напусна безславно световната политическа сцена! Гузен и виновен!, той в крайна сметка си плати цената!

30 години след катастрофата хора продължават да мрат заради Чернобил. И най-вече заради гузното тогава мълчание на комунистическите ръководители! Чрез Чернобилската трагедия комунизмът продължава да убива! И ако периодът на разпад на радия, урана и плутония е над хиляда години, то зловредният разпад на комунизма нищо чудно да продължи и по-дълго!

Автор: Валентин Стоев