Лъжи на края на света

От няколко дни цяла България е занимавана с личния въпрос на една болна жена. Болни хора има много, но не всички занимават страната с проблемите си. Да не дава Господ да се разболее човек от нещо толкова страшно. Обаче не мога да преодолея усещането си за нечистота. Пред нейните страдания трябва да сведем глава, нека Бог я запази, спаси и да ѝ даде здраве, но тя и близките ѝ избраха въпросът да стане публичен и ние имаме право да обсъдим детайлите му. Те поискаха милостиня, за да я върнат до вкъщи, защото е похарчила всичките си пари, за да отиде при някакъв световен мошеник. Когато ни искат милостиня, трябва да даваме, без да питаме защо и как. Човекът има нужда от помощ, не от мъдруване. Но отново казвам – имаме огромен проблем всички ние...

Срамът на българския журналист

Вчера много ме беше срам от това, което стана известно с доклада на "Репортери без граници" за свободата на словото в България. Това за...

Прочети повече

Когато нещо толкова страшно дойде до главата на обикновен човек, което значи непросветен, слаб, безпринципен, той е готов на всичко в страха си от смъртта. (А защо обикновеният човек да няма принципи?) Готов е да се закълне „и в дявола, и в Бога“, както пееха едни ужким просветени комунистически рокаджии. За мен лично това остава загадка – как е възможно да очакваш изцеление от врага на човешкия род? Принципният човек не живее според принципите си, защото така са му казали или защото има такива правила за живеене в Гражданския кодекс. Принципите са не убеждения, мисли и чувства. Принципите са основа на битието. Ако знаеш кое е добро и кое е зло, как след това би прибягнал до злото, за да се опиташ да оцелееш?

Медиумите в Бразилия не се отличават по нищо от кварталната врачка на кафе. Няма как някой такъв магьосник на края на света да е служител на доброто. Той по подразбиране е служител на дявола, не на Бога. И да очакваш помощ от него е абсурдно, нелепо, тъжно, подигравка със самия живот. Вижте стенописа на Захари Зограф в Рилския манастир – как е нарисувал тези, които ходят при врачки. Гнусна история.

Да, отчаянието, накарало човек да пътува до края на света, показва колко голямо е желанието му да се излекува. Но отчаянието трябва да бъде заменено с упование. А упованието и надеждата не се намират на края на света. Те са съвсем близко. Те са вътре у нас. Те са близо до нас. Отчаянието е отрицание. Упованието е спасение. Най-големият проблем на народонаселението ни българско не е беднотията, не е невъзвожността ни да си купим билет до Бразилия и обратно. А това подло и неизкоренимо суеверие, в което се преплитат всякакви дивотии, посещения при врачки, баячки, знахари, връзване на червени конци, мартеници, танци върху жарава, почуквания на дърво заедно с ходенето на църква по Великден и Коледа. Този буламач от напразни вярвания (всуе-верия) и липса на здравомислие и ясни принципи е нашият първи и най-голям проблем като народ. Този текст е само за това. Не е за страданието на Теодора.

Желая на Теодора (дар от Бога) да ѝ дари Бог здраве, но повече от всичко желая да се спаси душата ѝ. Само че точно душата ѝ се опитва да открадне злото, като я кара да ходи при медиуми чак там на края на света. След това посещение състоянието ѝ не се е подобрило, напротив. И няма как да се подобри. Нищо добро не идва от злото.

"Крепостта Русия“: на война като на война

Дори добре информираните руснаци са готови да повярват на най-фантастични теории за злокобната роля на Запада. Покушението в Солсбъри и...

Прочети повече

В сто процента от случаите животът завършва със смърт. Въпросът е какво правиш, докато си жив. Щото после вече нищо не можеш да направиш. После остава да се надяваш само на молитвите на своите близки. А ако вярваш, че медиумите могат да помагат, вярваш ли също така, че след смъртта на тялото ти душата ти продължава да живее?

Автор: Николай Фенерски