Машинното гласуване не е панацеята

Според президента, машинното гласуване дава надеждност за премахване на недействителните бюлетини, надеждност при оформянето и отчитането на протоколите, надеждност и защото не е свързано с Интернет, а всичко е на хартия и на флашки. Само това е достатъчно за всеки, поне малко запознат с материята, да пририта от смях.

Първо, има достатъчно страни по света, опитали да гласуват машинно – при това много по-напреднали „демокрации“ от нашата. И съответно има достатъчно примери какво се е случвало – ето ви един от Холандия, където хакват машината с намеса чрез радио сигнал.

Няма интернет, г-н президент – и пак става. А колко такива други примери има, ехеее.

Второ – въпросът с примера с Холандия е, че дори и в такива държави, еманация за ред, се намира как да се мами, а какво остава за България, където редът е само понятие в устата на някои политици, но не и приложена и действаща на практика категория.

Трето – това всъщност е и първо – проблемът изобщо не е в това как гласуваме, проблемът е как се броят гласовете. Кой пише протоколите в секционните избирателни комисии? Ето ви само няколко примера от последните местни избори, от 2015 година. За какво изобщо да се хабиш да купуваш гласове, като можеш да си купиш или дори само сплашиш членове на РИК и готово? Ама имало 20 действителни бюлетини, а сборът от гласовете в протокола прави 10 – ми какво от това? За такива неща машини ще правим ли, г-н президент?

Сега в Изборния кодекс пак се правят промени – как да изглежда бюлетината, къде да има машинно гласуване, дрън-дрън. Всъщност някакъв смисъл има единствено законопроектът на „Воля“ - да има видеонаблюдение в секциите, както и кой да предлага членовете на секциите. И второто е ключово – за евроизборите да предлагат само парламентарно представени партии. Красота – точно статуковото ще предлага, че да може по-лесно някой като Волен да ходи да разглежда Брюксел и Страсбург в следващите години за наша сметка. Видеонаблюдението пък е така предложено, че ще е само за сеир – да има. Няма нито дума какво ще стане, ако някой види нарушение – нещо да има наказание? Ала-бала ница, турска паница ...

Та така ще си говорим за честни избори. Ако изборите в този им вид бяха нещо, с което се упражняваше контрол върху властта, щяха да ги забранят!

Автор: Ивайло Ачев