По политически: Цвък, цвък – язък!

Моето светоусещане попада в рамките на последния въпрос. Само вчера, 13 март, имаше две много, ама много изпъкващи събития, които ме накараха да погледна философски вечния екзестенциален въпрос за измерението на човешката глупост.

Първото събитие – интервюто от 13.03.19 на дясната ръка на Бойко Борисов, Цветан Цветанов, в публицистичното предаване "Още от деня" на БНТ. Цветанов беше принуден да отговаря как така управляващите решиха да опростят 8 млн. лева на Главно мюфтийство и ден-ден и половина се извъртяха, че само ще ги разсрочат. По-интересното обаче дойде при въпроса как така се опрощава и разсрочва, след като щеше да се спира външното финансиране на вероизповеданията – с идеята да не ни финансират и отгледат джихадистчета, макар че никой не го казва така директно, но накрая не само не беше спряно това финансиране, ами даже увеличихме държавната субсидия и за православното христянство, и за исляма. Ами то Светият синод и главният мюфтия се помолили, защото било грешно да се спират дарения и затова, гласеше отговорът на Цветанов.

България е супер яка

Младежите у нас все по-малко мислят за емиграция. И все повече бързат да станат част от пазара на труда. Или поне това са част от извод...

Прочети повече

За каква точно форма на пън се сещате може и да не казвате – аз лично вече минах към червеното цвекло, известно и с цветистата думичка "чукундур", че нали сега са Великденски пости. И си мисля дали и аз да не се помоля – например да ми отменят данъците изцяло. Даже и осигуровките – сам ще се грижа как да живея на старини, пък и нали старините са относително нещо. А ако се помоля силно, може всички да заживеем честито?!

Друго също си мисля – кое е по-вероятно? Дали е по-вероятно цялата работа със сегашното управление да е едно голямо червено цвекло и то да е толкова почервеняло, та затова да ражда такива плодове като този за парите на вероизповеданията, Изборния кодекс, отнемане на имущество дори ако си признат за невинен, арести без да можеш да се обадиш на близък и т.н., и т.н.? Или е по-вероятно кръгът "Борисов" постоянно да дава възможност на Началника да се прояви като Спасител – идва и отменя "несправедливостите"?

Не знам, уважаеми читатели. Истината е там някъде – при Главния Муфтия, до Главния Муфтаджия. Със сигурност обаче тя е толкова горчива, колкото и Brexit. Макар че той пък е и донякъде утеха – не е само в България. Това да отхвърляш всяко предложение как да стане работата, но да повтаряш, че искаш предложения, след като ти казват за n-ти път, че повече предложения няма да има, си е ... гьонсуратлък. Това второ събитие от срядата, навело ме на мислите за пъновете, ме наведе и на други мисли – ми сега от останалите 27 държави в ЕС ако се намери ЕДИН поне ръководител, който да каже: "Ами няма друго споразумение, изчезвайте на 29-ти март без нищо", дали пък да не го похвалим минимум? Brexit много ясно показа какво се случва, когато гласуват баба ти и дядо ти. Затова и е време по-старото британско червено цвекло да изяде съответните пестициди от ЕС. В България също е време нашенското си цвекло, което си е изначално червено, да яде някои конкретни неща. Ако още не знаете какви – вижте ТУК и се ограмотете, че не се търпи!

Автор: Ивайло Ачев