Пробва ли Цветанов (или някой друг) да крои шапка на Борисов?

Така че – защо? Защо трябваше да минат две четения в комисия и пленарна зала, да се проведе 15-часов маратон на второ четене в пленарна зала, да се набутат ключови поправки от името на абсолютно неизвестната Анна Александрова (сигурно само семейството ѝ знае, че е депутат), да се обяснява по всички възможни телевизии преди и след приемането на измененията колко са хубави, как преференцията била всъщност корпоративен вот, как машинното гласуване още по предишния Изборен кодекс сега трябвало да работи без алтернатива и т.н., и т.н., за да дойде след това Бойко Борисов и изведнъж всичко това да се превърне в "грешка", "не искаме да дразним хората" и прочие, и прочие.

Звучи като пиеса на лунатици. И основният извод е, че заради такива изпълнения няма нормален човек в тази държава, на който да не му е писнало от малоумщините, сътворявани от политическата класа и който на драго сърце да не ги прати на (понеже е демокрация, напишете си сами думичката/думичките).

Обаче – под пластовете популистки вербални глупости, изникват някои интересни нещица. Първо – на вчерашната пресконференция Бойко Борисов обърна специално внимание на Цветан Цветанов като човекът, който в името на кворума отстъпил пред ДПС. Не е тайна, че от години къде по-прикрито, къде по-явно се дискутира дали Цветанов няма амбицията да стане следващия Бойко Борисов. Когато си номер 2, т.е. стигнал си много високо, но има още малко до върха, човешката амбиция е да се напънеш и да намериш начин да стъпиш на върха. Така че на дневен ред излиза въпросът – спретна ли Цветанов номер на Борисов, с идеята да го катурне? Естествено, това не може да стане само заради евентуалния провал на Борисов – за да има смисъл тази теория, трябва хем Борисов да падне, хем да има как Цветанов да седне на неговия стол (трон). А втората част от уравнението поне засега просто не се вижда как може да излезе!

Драмата Изборен кодекс: От какво се уплаши Борисов?

Изключително натовареният маратон с промени в Изборния кодекс, който беше преминат в рамките на почти 15 часа, доведе до множество изме...

Прочети повече

Вариант номер две защо се стигна до политическата сапунка е външен натиск. Този натиск, който отдавна е родил народната приказка, че "каквото каже водещият офицер, това става". Не е тайна, че със сигурност и Запада, и Изтока разполагат с достатъчно влияние върху Борисов, въпросът е колко точно в конкретен момент. Така че измененията в Изборния кодекс може да са тръгнали заради натиск от едната страна, но другата да я е надцакала в задкулисната игра – с какво точно знаят само определен много малък кръг хора.

По-вероятно е обаче следното – Изборният кодекс да беше толкова нахално и нагло прекроен с идеята нещо да остане. Прилича на типичен пазарлък – първоначално вдигаш много цената, за да може след това, при пазаренето, да свалиш малко и хем да постигнеш своето, хем и другият да остане доволен. Признаците са налице – сега Борисов и ГЕРБ заговориха как ще връщат преференцията в старото положение, взеха да обясняват и как няма да стане точно изцяло машинно гласуване наведнъж, но не обелват и дума за други поправки – например тази за съдебния контрол върху решенията на избирателните комисии, липсата на обновяването на избирателните списъци и изчистването им от мъртви души и дори разумното искане на БСП (да се ненадяваш) членовете на СИК-овете задължителното да имат поне средно образование! Така че сметката е проста – правиш нещо толкова абсурдно, че да те атакуват всички и после се "поправяш", но покрай големия абсурд прокарваш по-малки, с които няма такъв обществен проблем, но които биха ти помогнали да опазиш и дори подобриш ситуацията в твоя полза що се отнася до другия екзестенциален въпрос на човешкото битие – запазването на властта, дойде ли ред на избори.

Все пак има и забавен момент в цялата пародия – хубаво е как всички "ръководни" (кавичките не са случайни, в ГЕРБ само един е ръководител) елементи от ГЕРБ ходят да си плюят в сурата сега по студиа и пресконференции, след като приеха без нито един глас против от гласувалите в пленарна зала (69 от 69 – доста символично) поправките на ДПС за преференцията.

Автор: Ивайло Ачев