Решението на проблема "коронавирус"

Ако сте такъв човек, със сигурност трябва да прочетете анализа на Георги Маринов "Локдаун за последно или до безкрай?". Маринов е част от департамента по генетика на университета Станфорд и безспорно подхожда в анализа си за развитието на пандемията по много комплексен начин.

Какви са накратко тезите му (хубаво е да прочетете целия анализ, той е 23 страници и това вероятно ще отблъсне мнозина, но при такива теми моето верую е, че не може да се подхожда на принципа "на баницата – мекото и на работата – лекото")? На първо място – че вирусът най-вероятно няма да става по-лек, дори може да очакваме да става хем по-прилепчив, хем по-тежък. В подкрепа на тази теза той посочва възникването на нови варианти като южноафриканския (B.1.351), бразилския (P.1) и британския (B.1.1.7), настоява, че вирусът всъщност еволюира на първо място в посока да бъде по-заразен и че ако смъртността не е фактор, който да пречи на разпространението му, може да се очаква появата на по-смъртоносни форми. За момента вирусът често бива предаван асимптоматично и пресимптоматично, т.е. той не убива бързо и това е коз, който не влияе на смъртността в директен аспект – вирусът няма защо да се променя в това отношение и да става по-лек за нас. Маринов прави и сравнителен анализ с един от четирите безобидни за човека коронавируси – 229E, като от анализа се вижда, че този коронавирус се развива постоянно да избягва съществуващи антитела и мутациите са най-вече в протеиновата верига RBD, която при коронавируса SARS-CoV-2 се намира буквално на върха на S протеина, с който SARS-CoV-2 ни заразява.

Оттук следва и въпрос номер две – докога ваксините ще могат да са ефективни, ако коронавирусът постоянно мутира с цел да бяга от създаваните от тях антитела срещу ключовата му част? И ще може ли да са (достатъчно) ефективни, ако върлуват няколко варианта на вируса, които са се развили с цел да избягат на съществуващи вече антитела? Такива варианти или изцяло нов щам ще означават първо проблеми и едва след това създаване на евентуално работеща ваксина, нейното разпространение и ваксиниране на достатъчно хора, преди съответният вариант/щам да бъде спрян. А дотогава – познато, локдаун и броене на трупове плюс телевизионни репортажи, които ги познават. Освен това, при недостатъчно бърза мащабна ваксинационна кампания, която да обезвреди вируса и да го накара да отиде в посока да не може да мутира към по-заразни варианти, ваксинираната популация ще създаде условия коронавирусът да търси начин да преодолее защитата ѝ, като използва неваксинираните "за опитно поле" и да мутира към по-заразен за хората вариант, включително за ваксинираните – ТУК можете да прочетете за тази научна хипотеза.

Затова Маринов вижда следното решение – следване на политиката "нула КОВИД", най-ярки примери за която са Китай, Австралия, Нова Зеландия и Исландия. Това означава да има пълно затваряне и ограничаване на движението и взаимодействието между хора в такъв мащаб, че възможно най-бързо да спре изцяло разпространението на вируса. Простичко казано - колкото по-свирепо затваряне (локдаун), толкова по-бърз ефект. Това включва изолация на всеки с диагноза "COVID-19" така, че да не може да заразява друг човек – даден е пример с хотели и общежития за карантиниране. Когато в период на поне 2, а по-добре според Маринов и 4 седмици, има всеки ден нула открити случая на COVID-19, ограниченията се вдигат – където т.е. в която държава и в който район е постигнато. След това, да има готова за реакция система, която при поява на нов случай да се задейства – прави се ново, по-кратко затваряне, а възникналото огнище се "обезврежда", като се намират всички контактни лица, свързани с първоначалния случай, изолират (карантинират) се и се проследява здравословното им състояние, докато е ясно, че повече не може да са заразни. Системата за реакция е свързана с често масово тестване, особено в сектори, където близкият контакт между хора е неизбежен – като образованието например. Между другото, в Гърция вече тръгват да правят такава система на масово тестване - самотестване, ПОДРОБНОСТИ ТУК!

За Маринов единствената причина този подход на "нула КОВИД" да не бъде наложен в цял свят са политиците – тези, които пазят интересите на 1% от човечеството. Този процент е процентът на милиардерите, на най-богатите – при такъв подход те ще загубят най-много, защото, за да може да бъде издържан първоначалният свиреп локдаун, ще трябва хората, които живеят, защото работят и така се изхранват, да получат средства за това без да работят. А това е опасен прецедент, посочва той – това означава, че и без съвременния капитализъм можем.

Разбира се, при всеки анализ, колкото и да е сериозен, веднага се появяват въпроси, както и несъгласие. Случаят също не прави изключение. Първо, ваксините и лекарствата Маринов изобщо ги вади от уравнението си т.е. разчита проблемът да бъде решаван всеки път по един и същ начин, с тотално периодично затваряне и това да е начинът ни на живот. Предвид факта, че това ще се прави от политици, какво им пречи дори да си измислят 1 нов случай, за да затворят в момент, в който правят други мизерии и хората са тръгнали да им търсят сметка? Грижат се за живота ни - или ... Съмнявам се самият г-н Маринов дали ще е много щастлив от такава грижа и какъв всъщност ще е животът ни?!

Второ, имало ли е пандемия в човешката история, която да е продължила безкрай? С напредъка на науката всеки ден има нови достижения, така че може да очакваме този процес да продължава и в медицината. Ефективно специфично лекарство слага край на заразата – всъщност съм убеден, че тази пандемия ще приключи в момента, в който болниците не се препълват така, че да не могат да поемат повече! Пак ще умират хора, но на никой няма да му прави толкова впечатление – иначе досега да бяхме изкоренили и други заразни болести като например грипа по посочения от Маринов начин. Освен това, коронавирусът наистина еволюира в посока по-заразен, но при наличието на няколко варианта, те биха били в конкуренция и един с друг, т.е. времето за възникване на нов вариант или дори щам може да се окаже повече, отколкото беше, за да изместят южноафриканския, бразилския и британския вариант първоначалния ухански вариант, и да бъде намерено научно решение на здравния проблем.

Трето, имунитетът наистина най-вероятно ще е нетраен, но въпросът отново е колко – ако е достатъчно, за да купи време и да бъде измислено ново лекарство, тогава ваксините може да са от решаваща роля в борбата дори с осигуряване на временен имунитет. Да не забравяме и т.нар. клетъчен имунитет – след като вирусът, независимо в какъв вариант, независимо дали чрез ваксинация или по естествен път премине през 70-80% от човечеството, тогава вече ще имаме база да сравняваме – дали SARS-CoV-2 ще продължава да предизвиква такива епидемични взривове като сега или от клетъчния имунитет ще произлезе и кръстосан, който да му пречи да разболява толкова много хора толкова тежко наведнъж, че здравните системи да издъхват? Ако няма толкова много случаи на повторно заразяване, както на първо и по-точно - ако няма толкова много тежки случаи на повторно заразяване, както при първото и здравните системи издържат, много бързо ще се върнем към нормалното и на незасегнатите няма да им пука за тези, които изтеглят късата клечка - както по принцип си върви животът.

Четвърто, никой не може със сигурност да предвиди еволюцията на вируса. Напълно възможно е той да стане по-лек – има редица мнения от научните среди в тази посока и то на хора с авторитет. В това отношение много интересно би било да има по-точни и широкоразпространени отговори как при прилепите няма проблем - имало ли някога такова нещо, какво се наблюдава при хората сега и как се е стигнало до сегашното положение на прилепите да не им прави впечатление? Лошото е, че няма как да сме сигурни, че вирусът може да стане по-лек, докато не стане – така че и г-н Маринов може да е прав. Със сигурност трябва да се замислим колко вероятно е вирусът да тръгне по път, по който ни убива и уврежда по-малко – на ход в отговор на този въпрос са учените и не скрити зад политически завеси!

Описаното от Маринов решение обаче не бива да бъде отхвърляно, особено ако се окаже, че не можем да надбягаме еволюцията на вируса и процентът на повторни тежки заразявания си остава близък до наблюдавания сега, при първо заразяване. Защото ако продължаваме да живеем много дълго време както в момента – от локдаун на локдаун, само за да докараме ситуацията до приемливо ниво за болниците, неиминуемо ще стигнем до рязък цивилизационен упадък от всякакво естество. Хората са социални животни – те не могат да живеят затворени и сами. Точно затова едно от най-тежките наказания при всички видове управленски режими е затворът. И ако в крайна сметка вирусът ни води твърде дълго, вече ще трябва да се гледа и към предложеното от Маринов решение – на глобално ниво. Това ще означава промяна на доминиращия социално-икономически ред – политическа промяна. Тази промяна обаче като нищо означава и война, каквато човечеството не е виждало. Защото ми е много трудно да си представя как Делян Пеевски в България или Марк Зукърбърг в САЩ, колкото и големи филантропи да са, се разделят доброволно с натрупаното, за да може сънародниците им да преживеят необходимия за "нула КОВИД" локдаун. Нали после тези сънародници ще си кажат, че то можело и да не се работи баш толкова?

Всъщност, в България вече има наченки на мислене в тази посока. Те са доста бледи, но осъзнаването на много неприятни истини е дълъг и труден процес. Не вярвате - спомнете си как от ресторантьорския бранш взеха да говорят за "пълно затваряне, но да се отървем веднъж-завинаги"! Разбира се, едва ли някой сериозно вярва, че тези хора прегръщат рецептата на г-н Маринов - но ако/когато обстоятелствата ни принудят, щем-не щем ще почнем да осъзнаваме необходимостта и от други решения. Дано обстоятелствата все пак не ни принудят!

Каквото и да стане с развитието на пандемията, едно е сигурно - човечеството върви по път на големи промени. А големите промени твърде често изискват големи жертви - така че дано наистина този вирус да не се окаже по-чевръст и бърз, отколкото научната ни мисъл и политическата воля - иначе още повече ще си спомняме колко далеч сме от безсмъртието, във всякакви аспекти!

Автор: Ивайло Ачев