Ваксиниран съм срещу коронавирус. Спасих се. Вярно, но не съвсем

През миналата седмица мнозина в България стигнаха до прозрение тип "оти ручахме жабетата", след като здравният министър проф. Костадин Ангелов обясни, че ваксината не те пази от това да си преносител на вируса. Само че, естествено за бърза изява пред камера, това изобщо не изчерпва темата. Всъщност, ако се хванем само за тези думи, темата ще бъде изкривена неузнаваемо и ще получим това, което се нарича фалшива новина.

Какво е известно досега за ваксините срещу коронавирус? Първо, те пазят най-много срещу това болестта да протече тежко! Това е най-важното – ако няма да ходя в болница и да се чудя дали пък не съм изтеглил късата клечка, само това ще ми е достатъчно. Но не е само това – ваксините пазят и да не се заразиш. Въпросът е, че не пазят на 100% - обаче със сигурност пазят повече, отколкото ако не си ваксиниран или ако не си ваксиниран и преболедувал. Многократно вече излязоха подробни проучвания с резултати и числа, но Ганьо такива работи не чете – дълги са, сложни са, т.е. изискват функционална грамотност, а грамотността на Ганьо се развива все повече и повече в посока взиране във Фейсбоклук. Който обаче иска да се образова, ето най-големите проучвания – ТУК е от Израел за ваксината на Pfizer/BioNTech (нарича се "Комирнати"), ТУК и за тази на AstraZeneca (оксфордската ваксина), двете най-популярни към момента ваксини срещу коронавирус в България.

Проблемът с това коронавирусът повече да не ни е проблем обаче излиза извън ваксината. На 18 март, в списание Nature излезе много подробна статия, която обръща внимание именно на този въпрос. И заключението е, че колективният имунитет, към който се стремим и който редовно бива изтъкван като спасението най-вече от политиците, най-вероятно е невъзможен. Но не ваксините сами по себе си са причина за това!

Защо? Накратко, причините са пет. Първо, не е ясно доколко ваксините срещу коронавирус предотвратяват заразяването. С други думи, те нямат абсолютен стерилизиращ имунитет, което означава, че ваксинираните няма да предпазват на 100% ваксинираните. Тоест, ще има вървяща зараза и при, и от ваксинираните, но със сигурност далеч по-малко, отколкото при неваксинираните – изчисления какво да очакваме има в приложените активни линкове за изследванията на ваксините на Pfizer/BioNTech и на AstraZeneca, които се намират 2 абзаца по-горе.

Второ, разпределението на ваксини по света е крайно неравномерно! Огромно мнозинство от хора нямат никакъв достъп до тях, а това е ключов момент. Защо? Защото ваксините спират вируса да мутира. Когато има ваксинален имунитет, има достатъчно съпротива срещу вируса и той бива обезсилен. Но ако нямаш такъв имунитет и ако, недай Боже, имунната ти система е засегната от друга болест, тогава вирусът намира поле, където да мутира много по-бързо – ЕТО ПРИМЕР КАК СТАВА ТОВА! При това положение, бавната ваксинация създава теоритична възможност вирусът да мутира по-бързо, отколкото човечеството чрез ваксинирани хора да го спира – все едно да има една гора, която цялата е пламнала, но ти гасиш само няколко дървета! И на дневен ред идва въпросът – дали заради много големият процент на хора, които нямат сложена ваксина, вирусът няма да мутира дотам, че сегашните ваксини да не действат изобщо в даден бъдещ момент? Според цитираните от Nature учени може да се случи точно това – поради недостатъчно големия брой ваксинирани хора и поради бавното като темпо ваксиниране, вирусът да мутира и да заразява с непредвидими още последици и ваксинирани, и неваксинирани. Тогава се връщаме в началото на 2020 година – при това дори не там, а заради факта, че все пак ще има популация от ваксинирани, вирусът със сигурност ще търси начин да пробие там и буквално използвайки неваксинираните, ще еволюира така, че да заразява и ваксинираните – и кой знае тази еволюция до какъв вариант ще го доведе, колко ще е опасен за хората и дали сегашните проблеми няма да ни се видят песен ...

Трето, мутациите на коронавируса правят нови варианти, а така се приближаваме и към образуване на нов щам. Както проф. д-р Радка Аргирова обясни пред Actualno.com, нов щам ще имаме тогава, когато вирусът мутира толкова, че нито едно антитяло, създавано от сегашните ваксини или от нашия организъм след като преболедуваме COVID-19, не му действа! И тогава всички подигравчии и конспиратори по отношение на ваксините ще имат възможност да се наиграят едно хубаво – лошото е, че не само те! Процесът на мутиране на вируса е факт и става с всеки нов заразен човек, който няма имунен отговор, тъй като още не се е сблъсквал с вируса – въпросът е колко бързо човечеството ще успее да го спре, а това може да стане само чрез превенция (т.е. да се ваксинираме бързо) и чрез специфично ефективно действащо лекарство, каквото още не е измислено и открито (за грипа това е Тамифлу, такова нещо ако има и за COVID-19, ще забравим за пандемията).

Четвърто, колко дълго ще трае имунитетът – независимо дали от ваксина или от преболедуване. Просто е - ако няма в даден по-дълъг момент от време достатъчно много хора, които да не могат да се заразят лесно, за да отстъпи вирусът и да спре да мутира, тогава ...

Пето, ваксините могат да променят поведението ни. Ваксиниран съм, значи съм предпазен. Предпазен съм, значи правя каквото си правех преди. Каквото правехме преди обаче ни доведе до сегашното разпространение на заразата. И като погледнем първите изброени четири причини защо колективният имунитет ще бъде много трудно постигнат, вече на всеки с една мозъчна клетка в главата трябва да е ясно, че връщането към старото нормално само защото ти си ваксиниран, всъщност ще затвърди здраво новото нормално.

Разбира се, след всичко написано уточнявам и какво пише в заключение в списание Nature – колективният имунитет все пак може да бъде постигнат. Ако, да речем, в началото на дадена година 30-35% от човечеството е с все още достатъчно силен имунитет след прекаран COVID-19 и 30-35% са ваксинирани, ето ти граница от 70%. И ако поне 5-10% от останалите си носят маските и пазят дистанция достатъчно дълго време, тогава COVID-19 най-вероятно ще бъде смирен в степен, че лека-полека да забравим и да не избухва повече така, а постепенно да се превърне във вирус, с който наистина можем да живеем, а не да се затваряме на всеки два-три месеца!

При всичко това едно е сигурно – че при такова развитие на нещата, при което залагаме само на масово ваксиниране, бъдещето изглежда доста несигурно и подвластно на фактори, които никой не знае какво точно влияние ще окажат и накъде ще тласнат ситуацията. Какво да правим тогава – е, това оставям за следващия материал - ЕТО ТУК! Защото иначе ще стане твърде дълго - а колкото и да е важна и/или интересна дадена тема, четенето (с разбиране) отдавна не е приоритет за човечеството - иначе нямаше да стигне дотук ...

Автор: Ивайло Ачев