Влизат трима патриоти в един бар

Джамбазки пие.

Слабаков пуши.

Волен нещо взема.

Каракачанов хапва. 

Оттук насетне е по-добре да си ги представяме в друг кадър - да кажем като в сцените на НЛО, в които целият разговор се води, за да може единият накрая да каже - "Ей тез чашки са ми...от еди си кого", а другият да довърши "Ей таз гроздовата ми е от лятото на 95-та". Накрая да се подреди някаква софра и хората да се почерпят за добре свършената работа. 

Но тая софра взема да става много особена - особени са самите разговори преди изваждането на чашките. Патриотичните фракции - поне тези, които имат влияние - от няколко години прецениха, че въобще няма нужда да се увличат в твърде сериозен дебат за каквото и да е било. В парламента на ЕС например - и доказателството е Слабаков - се влиза по следния начин: просто ходиш няколко години от риалити в сутрешен блок, защитаваш пушенето от сутрин до вечер, и тук-таме казваш, че 1) да живее майка България и 2) майка България е заплашена от педерасти, джендъри и въобще разноцветната европейска дъга, която хвърля шарена сянка върху хетеросексуалния български флаг. Като кажеш тези две неща и особено ако ги повтаряш непрекъснато, има действително огромна възможност да сложиш ръка върху патриотичния електорат - Джамбазки дълго време правеше същото като Слабаков, само че във Facebook.

Забележете и какви са споровете между Сидеров и Джамбазки от последната есен, спори се кой от двамата е гей. И се спори по изключително находчив начин, подобен на разговорите на игрищата за петокласници. Единият казва - хей, ти си гей бе, човек, а другият отвръща - хей, аз не съм гей, но ти си гей. Разгледайте и последните им предизборни хватки - ако може нещо да се очаква от патриотична формация, то е, най-общо, тя поне да имитира някакъв самостоятелен, национален патос, в който да се защитят определени идеи за независимост от различни биг брадъри или поне общност с тях, която да изключи прибързано подчинение. Сидеров години наред в славното си минало например говореше за това как се краде златото на България, но се оказа, че това е сложно, неразбираемо за икономически неподготвените маси нещо. И просто тури най-отгоре на предизборната си програма "Да спрем гей парадите". Той просто разбра, че тази електорална златна мина е по-важна от другата.

Никой от патриотите не е глупав впрочем - всички, интуитивно, най-вече от огромните snowball ефекти на Истанбулската конвенция и Стратегията за детето, видяха, че е много по-находчиво да се фокусират именно върху подобни теми и послание, защото те имат онези две неща, които трябват на всеки политик: едното е лекотата и простотата на думите, а другото - емоционалната мощ на на нещо, което винаги въздейства на най-базисни, най-прости нива. В този смисъл в бара на патриотите в бъдещите години не очаквайте друго: един от тях ще се окаже гей, но кой? Ще разберат само онези, които са решили, че да не си продадат вота за 50 лева по някакъв начин ги спасява от това все пак да го продадат за глупости. Последното изречение стана малко сложно. Затова: да живей!

Автор: Райко Байчев