За майките и хората

Със записването в детската градина се слага край на майчинството и жената се връща на работа. Само че от детската градина очакват в първите седмици тя да е на разположение по всяко време, ако детето се разплаче и поиска да се върне вкъщи. Как точно гледате, драги работодатели, на тази възможност - жената да тича към яслите, зарязвайки задачите си, за да прибере разстроеното си дете. Май не особено добре, или?

И тук говорим за една идеална ситуация, при която детето е прието в Харвард, опс... в детската градина. Шансовете в София изглеждат изравнени. Така стигаме до институциите, за които сме досадници, защото си искаме поне мястото в детската градина и дори ни е все тая, че няма да получаваме детски. Нали затова работим и ни осигуряват, макар и не на пълната ни заплата. Искаме си и личен педиатър за детето, но наличните имат по 2000 записани пациенти и не искат нови, макар че по закон да нямат право да ни откажат. Кой закон?

В замяна институциите искат едни отговорни родители, следящи бременността си и недопускащи раждането на дете с тежки увреждания. Запитаха ли се тези, които с лека ръка обвиняват майките, че са били безотговорни бременни колко точно скрининга, които установяват подобни проблеми, плаща Здравната каса? Да не ви мъчим - нито един. През бременността са предвидени два, при проблемни бременности три видеозона... Толкова. Каквото видял лекарят, видял.

Ние сме едно обикновено домакинство, но сме се превърнали в мрънкалници, защото вечно се оплакваме, че няма къде да играят децата и откъде да минем с детската количка на път за парка. И дори не става въпрос само за разбитите плочки по тротоарите, неработещите асансьори на подлезите или липсващите релси за стълбите - погледнете паркиралите автомобили по тротоарите или пък точно на единственото място, където е предвидено да се слезе с количката и бордюрът не е 50 см. Да, София не е разтегателна и няма достатъчно паркоместа, оправяйте се.

Работодателска организация се обяви против дългото майчинство

Едри работодатели се обявиха срещу прекалено дългия отпуск по майчинство у нас. "Категорично не подкрепяме запазване на 410 дни отпус...

Прочети повече

Не, не само само системата нехае за всичките ни деца, не само тези с увреждания. От личен опит разбрахме, че се случва бременният корем да предизвика някакво съчувствие и да му се направи място в трамвая. Бебешката количка обаче е невидима - нито на опашката в магазина, нито на вратата или стълбите. Жената с бебе на която и да е опашка, включително и при лекаря, предизвиква най-малкото активно гледане на другата страна, а при невъзможност да се избегне гледката, коментари от сорта: "Къде го е повлякла сега, горкото".

За сметка на това всеки има идея как се гледат деца и къде точно бъркаме. Свикнахме непознати хора на улицата да ни съветват да слагаме или да махаме шапчицата на детето, как да го обличаме и как да бъде кърмено, защото това е най-важното за бебето.

И така, ние сме от проблемните домакинства, но този Проблем е най-голямото ни щастие и когато ни се усмихне забравяме, че разходите за капките за колики надвишават в пъти обезщетението за отглеждане на дете.

Автор: Роза Люксембургска