„Войната на списъците”, която в момента се води между САЩ и Русия, наподобява на ехо от времената на студената война. Америка забранява влизането в страната на 18 души, имащи отношение към смъртта на адвоката Сергей Магнитски, или на обвинени за причастност към политически убийства – смъртоносният разстрел на чеченски дисидент във Виена през 2009 година и убийството на американски журналист в Москва през 2004 година. Капиталите на фигуриращите в списъка, които се съхраняват в американски банки, трябва да бъдат замразени. Русия незабавно предприе ответни стъпки и публикува собствен списък с имената на тези, които носят отговорност за измъчването на затворници в Гуантанамо и на тези, за които се смята, че незаконно преследват руски граждани в трети страни – например случая с оръжейния търговец Виктор Бут.
Така че, може ли да се каже, че четири години след обявеното от Барак Обама „рестартиране” американско-руските отношения отново достигнаха до тази точка, където символиката заменя истинската дипломация? Не съвсем. Наблюдатели във Вашингтон смятат, че мнозинството от фигурантите в американския списък още отдавна имат забрана за влизане в САЩ. А тези, които са държали пари в сметки в американски банки, са имали достатъчно време, за да ги прехвърлят на друго място.
Секретното допълнение към основния „списък Магнитски”, в което са включени и други имена, е важен сигнал за руските чиновници-клептократи – във вашата страна всичко може да става както искате, но там, където с най-голяма охота съхранявате парите си, съвсем скоро вече няма да можеше да се чувствате в безопасност. Строгите ответни мерки са сигнал, че Москва е разбрала този сигнал. Преди няколко месеца Държавната дума на Русия забрани осиновяването на руски деца от американски граждани. Тогава Владимир Путин нарече това емоционална, но съразмерна мярка.
„Списъкът Магнитски” – е повече от намеса във вътрешните дела на Русия и с това Москва мотивира своя отговор. Но ако има сериозни доказателства за това, че престъпници крият парите си в чуждестранни сметки, то тогава страните, които им предоставят свобода на действие и приветстват техните милиони, също са съучастници. От интерес за всяка държава е да не допуска престъпници, които са извършили тежки престъпления.
В този ред на мисли, моралът на политиците, които се занимават с въпросите за спазването правата на човека, и вътрешнополитическите интереси съвпадат. И ако „списъкът Магнитски” не се ограничаваше само с Русия, то този закон би могъл да стане пример за това какво трябва да бъде отношението към парите от съмнителни източници в световен мащаб. Засега във финансовите центрове на Запад много се радват на тези пари, още повече, че те предварително са изпрани в данъчните оазиси.
Зюддойче цайтунг
