Германия и България са били гласовете сред страните от ЕС, които блокирали санкциите срещу Турция на срещата на върха на ЕС в четвъртък (10 декември). Това разкриват дипломатически източници за EURACTIV.
„Германският канцлер Ангела Меркел и българският министър-председател Бойко Борисов бяха лидерите на ЕС, които открито се противопоставиха на санкциите срещу Анкара“, казват източниците на изданието.
Други страни като Испания, Италия, Малта и Унгария също са били против, но не са го изразили открито допълват те. Австрия подкрепя санкциите, докато Франция, която иска строг отговор на ЕС е смекчила реториката си на срещата на върха.
Припомняме, че ден по-късно евролидерите се разбраха и все пак наложиха ограничения на Турция за газовите сондажи край Кипър. Ето какви са те: ЕС най-после се реши на санкции срещу Турция заради газовите сондажи. Разбира се, не закъсня и реакцията от турска страна: Анкара: Планът за санкции на ЕС е "предубеден и незаконен"
Как обясни решението обаче премиерът Борисов?
В послание от Брюксел към българите, в което премиерът Бойко Борисов обясни решенията на лидерите в ЕС на тази важна сесия, призна, че България като страна членка на ЕС България подкрепя "нашите приятели от Гърция и Кипър, точка. От тук насетне настояваме да се намерят дипломатически решения с Анкара на този проблем, който е на практика бизнес проблем, защото касае добиването на петрол и газ."
Той подчерта, че съседите ни от Турция на 100% спазват спорзумението си с България и ЕС като припомни, че най-голямото КПП между Европа и Азия е всъщност между България и Турция.
"Много бяхме настойчиви. Категорично осъдихме провокативното движение на военни - не е от полза за никого. Както и категорично осъдихме, аз съм го правил и лично, нападението над водещи личности в Европа като Макрон. Не считаме, че това е етично, не считам, че това добринася за отношенията ни, а напротив - когато нещо е лично има емоции и пречи на разумното решение. Германското председателство положи огромни усилия, за да се намери решение между държави членки, които бяха против и такива, които настояваха за незабавни санкции. Да, санкции има срещу физически лица и фирми, които участват в сондажите, но...следващите 3 месеца вратата остава отворена, защото това е нашият най-голям съсед и партньор в НАТО. Мое предложение беше да поканим на следващият съвет генералният секретар на НАТО и да си говорим за Южния фланг на НАТО. И съответно там Гърция, и Турция, и България сме южния фланг на НАТО - имаме ли си такова доверие все още? Мисля че по тази тема още трябва да с е работи", каза премиерът.
Борисов: Приказка за отваряне на Европа до края на март няма (ВИДЕО)
Цялото видео можете да видите тук:
В рамките на два дни позицията за Турция се промени - ето как
Дълго време преди да предприеме санкции към Турция, ЕС заемаше "мека позиция" в конфликта, въпреки многократните искания на Кипър и Гърция за твърда намеса и позиция. Според Euractiv вече е ясно защо.
Последната проява на тази позиция от страна на ЕС беше именно решението от 10 декември - което хем осъди агресивността и едностранни действия в Източното Средиземноморие на Турция, хем потвърди подкрепата си за страната.
Според заключенията на срещата на върха за Турция на 10 декември лидерите на ЕС осъдиха нейната агресивност и едностранни действия в Източното Средиземноморие. На практика обаче те заеха мека позиция, като предоставиха на Анкара още три месеца гратисен период.
По-конкретно, те решиха да добавят нови имена на лица и компании към черния списък, който понастоящем съществува за „неразрешените“ турски газови сондажи край Кипър.
Но санкциите, които бяха наложени досега, имаха малка добавена стойност, като се има предвид, че Турция не е спряла сондажите.
Освен това лидерите на Европа призоваха Европейската комисия да изготви доклад "най-късно през март 2021 г." за отношенията между ЕС и Турция като цяло, вариращи от политика до търговия, и да проучи "възможности и инструменти как да постъпим".
Лидерите също така ясно посочиха, че "позитивният дневен ред остава на масата“, обещавайки на Турция да продължи да предоставя финансова помощ за управление на миграционните потоци в страната.
Не на последно място, лидерите на ЕС заявиха, че ще търсят координация по въпроса за Турция с новата администрация на САЩ.
Германия, която понастоящем е председател на ЕС, винаги се е противопоставяла на санкциите и е искала да поддържа каналите за комуникация с Анкара.
В интервю за EURACTIV през ноември Удо Булман, евродепутат и говорител по въпросите на ЕС на Изпълнителния комитет на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), заяви, че намерението на Меркел е да държи вратата отворена с Турция.
„Не бива да забравяме, че базата на Ердоган намалява [...] погледнете резултатите от последните общински избори: човекът се потиа, той се страхува да не загуби определящата си власт за вътрешна и външна политика в Турция“, каза Булман, цитиран от Агенция "Фокус".
Дипломати оцениха преди срещата на върха, че позицията на София по въпроса за санкциите не може да бъде прогнозирана.
"Българският лидер Борисов е известен приятел на Ердоган и поведението му е непредсказуемо", каза миналата седмица дипломат от ЕС пред EURACTIV.
На политическо ниво позицията на Германия и България също е от голямо значение, като се има предвид, че и Меркел, и Борисов принадлежат към едно и също политическо семейство на ЕС (Европейска народна партия) като управляващата в Гърция партия „Нова Демокрация“.
Решенията са далеч от това, което Атина иска от месеци. На среща по външните работи в Берлин през август Гърция поиска „секторни санкции“, насочени към ключови аспекти на турската икономика като банковия и енергийния сектор.
След публикуването на заключенията гръцки правителствени източници изразиха задоволство и го представиха като положителен резултат. Реалността в Атина обаче е различна.
Повечето гръцки медии съобщиха в петък, че решенията на лидерите на ЕС за Турция ще имат нулева добавена стойност и прогнозират, че Ердоган ще бъде още по-агресивен в светлината на меката Европа.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви преди срещата на върха, че е заложено доверието в ЕС и призова своите партньори в ЕС да изпълняват решенията, взети по време на последната им среща през октомври.
Очаква се заключенията на срещата да причинят главоболие на Мицотакис у дома. Опозиционните партии все още не са реагирали, но EURACTIV научи, че основната опозиция, партията Сириза, се очаква да обвини правителството, че се връща от Брюксел с празни ръце.
Мицотакис обаче получи неочакван подсладител: Съобщава се че САЩ са решили да наложат реални санкции на Турция заради придобиването на на руски системи за противовъздушна отбрана С-400.
