Първо
През последните години честването на фигурата и делото на Гоце Делчев на 4 май в двора на църквата “Свети Спас“ в Скопие е съпроводено с мрачни чувства на присъстващите, гостите, но и на македонските политици, които говорят толкова много за него и неговата историческа роля. Вместо за единство и сътрудничество, по-голямата част от разговорите са за собственото величие на политиците, атакуват своите предшественици от властта, които напуснаха само преди около две години, говорят за непримиримост с “другите“, говорят за “защита“ на собствената идентичност и редица други фрази, толкова често използвани, че вече са се изтъркали за ушите и съзнанието на обикновения гражданин. Естествено, освен фигурата и делото на Гоце, “българският въпрос и нашата македонска непримиримост“ са втората по важност тема за обсъждане.
Второ
Още: 4 май в историята: Убит е Гоце Делчев. Започва страшното Баташко клане
Както преди, така и тази година, македонските българи, заедно с членове на българското посолство в Скопие, почетоха образа и делото на Гоце в ранните следобедни часове, сами и без участието на представители на Северна Македония... естествено, с огромна полицейска охрана. Мрачни образи, през които правителството иска да покаже своята макиавелистка загриженост за “източния съсед“, както често казват македонските политици.
Трето
Посланик Желязко Радуков произнесе кратка, наистина кратка, но много вдъхновяваща реч. Придържайки се към максимата на Гоце “светът като поле за културно съревнование“, той говори за културата на онези “патриоти“, които години наред, след полагане на венци върху саркофага на героя и заминаването на българската делегация, системно премахват български символи от венците и цветята – българския трикольор, който се среща като лента на всички венци. “Жалък патриотизъм“ (дипломатът Радуков не го е казал), казвам аз, както и повечето от присъстващите.
Четвърто
Още: Бивш македонски премиер: Българите са открили слабото ни място – ще ни побългарят чрез Сърбия
Тазгодишното честване, освен очевидната нетърпимост на етническите македонци към българската национална общност в Македония, показа и пълното разцепление в редиците на македонското общество. Изявленията на премиера Мицкоски пред журналисти, пълни с латентна агресивност и очевидна арогантност, бяха в пълно противоречие с изявленията на лидера на СДСМ Венко Филипче. И двамата говориха за македонската идентичност, но от противоположни позиции. Докато Мицкоски хвалеше собствената си борба за запазване на идентичността и постоянството в борбата до победа, Филипче открито заяви, че македонската идентичност не е застрашена от никого, най-малкото от правата не само на българската общност в Северна Македония, но и на други национални общности, като черногорската, хърватската, еврейската и много други.
Снимка iStock
Още: Историк от Балканите превъртя играта: Гоце Делчев бил албанец
Това не е просто разцепление в македонския блок, това е и разцепление в рамките на ДПМНЕ, където Мицкоски е разпитван за връзката си с бившия лидер и настоящ беглец от закона Никола Груевски. Разделенията са крайни, някои искат той да се върне в страната, докато други искат да замине завинаги, някъде далеч и да остане в неизвестност. Времето и продължаващите вътрешни борби в ДПМНЕ ще дадат резултата.
Пето
4 май не е просто смъртта на Гоце Делчев. На тази дата през 1980 г. почина югославският вечен президент, диктаторът Йосип Броз Тито. Почти всички телевизионни канали, всички радиа и портали отбелязаха смъртта му. Чувствата към него бяха меки, най-често се чуваше думата “противоречив“, но нито една дума не се казваше за крещящите престъпления, убийствата без съд и присъда, тираничния и недемократичен начин на управление... най-често и много рядко се казваше “противоречив“. И естествено, както при всеки култ, винаги се говореше за “щастливите“ времена от живота с него. Той се превърна във въплъщение на едни изгубени идеали и икономически и политически статуси, които, реално погледнато, ние, македонците, никога не сме имали.
Още: Платформа на Мъск каза, че Гоце Делчев е българин и в Македония полудяха
Шесто
На фаталната майска дата умира не само Гоце Делчев, не умира само “противоречивият“ тиранин Тито. На тази дата в местността Мисиркови воденици, на пътя между селата Дреново и Фариш, е убит Пере Тошев, блестящата фигура на ВМРО, “съвестта на Организацията“. Според софийски агенти, той е бил пристигнал в засада само на няколко часа път от селото си. Убит е в съня си, в момент, когато си мисли, че е близо до свободата. Беше 1912 година, в навечерието на Първата Балканска война, и Пере идва в родния си край, за да организира тила, комитската подкрепа на българската армия, чийто победоносен изход очакваше целият македонски народ.
Седмо
Освен малка шепа прилепски патриоти, дори македонисти, никой не си спомни за една от най-сериозните жертви на Организацията, във време, когато се очакваше нейната победа. Мълчание в медиите в Северна Македония и България.
Още: Наредба в Северна Македония - без българско знаме при гроба на Гоце Делчев (ВИДЕО)
Племето Тошево е многобройно, разпръснато из българските етнически пространства. Срещат се в Прилеп, София, Плодовид, Асеновград и навсякъде другаде. Всички са образовани, лекари, инженери, фармацевти, филолози, юристи... и всички със спомена за своя прародител.
Пере Тошев беше съвестта и честността на ВМРО. Днес партиите, които са наследници на неговото дело, отдавна са забравили за съвестта и честността. Днес те се гордеят с омразата и завистта.
Нека не забравяме Перето, ще имаме нужда от неговите добродетели още повече в (не)времето, което идва...
Автор Владимир Перев
