Ами ако Генчовска беше военен министър?

Ами ако все пак се беше озовала във военното министерство? Леле-мале! Да не забравяме, че от три месеца гори война, която твърде силно ни засяга. И на фона на тази война - една трудно изразяваща се женица, чиито изказвания обикновено са като лош превод от есперанто.

Не че като външен министър не беше беля, но все пак - по-малка беля беше. Имаше няколко напълно незапомнящи се изяви, а за работещите във Външно и за старите дипломати от кариерата си остана един от най-некомпетентните външни министри в новата ни история.

Добре бе, къде остана бай ви Сертов? Човекът май правилно беше поканен в нейния екип. Поне ред щеше да има и едва ли чак толкова щеше да личи тази тотална безпомощност.

Генчовска не би била чак такава тотал щета, ако ситуацията със Северна Македония не беше станала червен приоритет именно в тези месеци. Забележете - точно на най-невралгичната точка от работата на правителството. Не най-опасната - има война, бежанци и висока инфлация, но наистина проблемна е тази част от дейността на кабинета.

Преди неговото съставяне залагахме големи надежди, съдейки по прагматизма на премиера. Вярвахме, че тонът е намерен и че скоро ще имаме решение. Уви, каквито и усилия да прави Петков, собственият му външен министър го проваля.

Хайде сега да си зададем отговора случайно ли е това.

Както вече лъсна голата истина, ИТН не е нещо повече от прокси. Няма как Генчовска да следва политиката на Петков, защото линията ѝ е всъщност линията от времето на Борисов - да тупаме топката, да опъваме до безкрай нервите си и тези на съседите, да губим ценно време в общи приказки. Защото Борисов постигна точно това. Продължаването на неговата външна политика се оказа твърде лека задача за Генчовска, защото трябваше само да следва утъпкания коловоз.

ОЩЕ: Византийският номер за Македония

Само че това няма как да продължава вечно. Всяка игра си има правила и ако Северна Македония иска най-сетне да влезе в ЕС, нещата опират само и единствено до нейното добро желание и политическа воля.

Петков го каза много просто на съвместното изявление с еврокомисаря Оливер Вархеи - три са нещата: спазване на рамковата позиция, приета от българския парламент, включване на българите в Северна Македония в конституцията на страната с цел защита на техните права и спазване на Договора за добросъседство.

Нищо скрито-покрито няма, както се опитаха да внушат от ИТН. Никакви задкулисни договорки с когото и да било. Напротив, по-открито от това просто няма накъде. А формулировката е желязна - ние наистина нищо повече не искаме от Скопие - договореностите са направени, за да се спазват.

Справедливо би било да признаем, че Петков брилянтно отигра този момент - държавата се тресе от интриги и скандали, министри си вземат шапките, а той говори заедно с най-значимия за решаването на проблема еврокомисар - конструктивно и достатъчно членоразделно.

Генчовска минава в историята и едва ли ще я помни някой само след броени месеци. Но времето, което тя пропиля, трябва да бъде наваксано. Затова е цяло щастие, че няма как следващият външен министър да е човек на комбайна с на-на-найна.

Автор: Стефан Стефанов