Един е Доган, но Пеевски не е неговият пророк

Словесните престрелки между Доган и Пеевски чрез медиите са притеснителни най-вече за онези, които бяха приели Сокола за дълбоко заспал. Може и да е бил, но рязко се пробуди и видя накъде отиват нещата. Същото констатира и Мехмед Дикме - един от най-запознатите с вътрешнопартийните борби човек, който отдавна напусна ДПС. И няма как да не се съгласим с него.

На първо място с това, че Доган първо е узурпирал създадената с усилията на други хора партийна структура, след което я е подарил на хора, които са я превърнали в бизнес организация.

Другите верни твърдения на Дикме са за Пеевски - че е поставил в зависимост не само Доган, а и Бойко Борисов, че умело съчетава политическите с икономическите интереси и че има много силно влияние в прокуратурата, в съдебната система и в изпълнителната власт. Все неща, които ние сме писали многократко и които са публична тайна.

Всичко това обаче, както и санкциите по "Магнитски", не притесни нито управленците, нито бизнес партньорите на Пеевски. И той продължи да настъпва напред и все по-напред. Докато дойде моментът накрая да настъпи и мотиката. Тоест, да пожелае да отмести изцяло Почетния председател. Да раздава порциите вместо него. Да върти тройни и четворни коалиции. Да се прави на геополитическа пресечна точка, пазител на етническия мир и каквото още се сетите.

Хидроинженерът даде достоен ответен удар, макар и издаващ лека нервност. Но каквито и да са мотивите на Доган, идеята да ограничи Феномена прозира достатъчно категорично в изказването му.

Битката между двамата има две измерения - в политиката като цяло и вътре в партията. Колкото и относително нещо да е измерването на влияние, то все пак си е нещо измеримо.

Доган срещу Пеевски: Козовете

Какво показват фактите? Доган е по-влиятелен сред старите политици, от които по-голямата част не са активни играчи. Това не значи, че трябва да ги отписваме - просто използват други лостове и механизми, различни от собствени депутати или министри. Пеевски пък е по-влиятелен сред новото поколение политици. Това прави двубоя с Доган да изглежда едва ли не като обречен, поне съдейки по изказванията на наблюдателите. Те обаче съвсем не са единодушни. Има и открито заставащи на страната на Доган, тоест - срещу Пеевски, има и обратното.

И все пак тълкуванието на Дикме звучи най-правдоподобно - че Пеевски в момента има по-голямо влияние от Доган в някои райони и че Сокола досега е можел да контролира председателите, но едва ли ще успее да контролира Феномена си.

До форума, на който ще стане ясно кой ще управлява ДПС, няма много време. Със сигурност ще видим и чуем какви ли още не обръщения към обществеността, изявления и контраизявления. Защо пък да не се появи и подписка от интелектуалци в защита на Пеевски? Шегувам се. Това дори за пластичната родна интелигенция би било too much.

Остава ни само да вярваме на Гюнер Тахир, според когото: "Всичко, до което се допре Пеевски, фалира или се разрушава". И да се надяваме, че финалното му докосване до Доган ще бъде един хубав ден за българската демокрация.

Автор: Стефан Стефанов