Изборният кодекс не ни впечатлява – а спиране на YouTube?

Конкретната причина за протест е чл. 13 от все още проектодирективата. Според него доставчиците на онлайн услуги – най-вече социални платформи и медии като YouTube, Facebook, Instagram, трябва да осигуряват недостъпност при евентуален опит за споделяне на авторски продукт, за който няма лицензионно споразумение. Припомняме, че в момента защитен от авторско право материал може да бъде качен например в YouTube, като материалът бива блокиран само след изричен сигнал на носителя на авторското право към платформата за видеосподеляне.

Какво означава това – че съответните платформи като YouTube и Facebook ще трябва да пуснат автоматични алгоритми т.е. ботове, които да решават дали нещо е обект на нерешен спор за авторско право или не. Само че светът не е черно-бял – ако беше, нямаше да има съдилища. А и дали при следната ситуация има нарушено авторско право – снимате нещо, тръгвате да го качвате в някоя онлайн платформа и не може, защото в клипа се чува най-новата песен на който там искате популярен музикант, понеже радиото на съседа е било пуснато на макс? Да не говорим пък за видеа с вътрешна информация за нередности, за които като нищо ще тълкуваме как е незаконно да бъдат видени, защото кражбата вреди на корпоративния имидж.

Въпросът ще влезе отново в Европейския парламент - най-вероятно до края на март, след като има принципна договорка между ЕП и Европейския съвет. И съвсем скоро светът на видеото в интернет може да не е същият. Защото при такива рестрикции, каквото и да се говори за ощетените бедни автори и как не могат да живеят без тях, стои въпросът – ботове ли ще почнат да решават кое е правилно и кое не е за всичко?!

Автор: Ивайло Ачев