Как от влогър, който прави предизвикателства за тинейджъри, да станеш влогър, който разкоства политиката

Например, следната ключова особеност: внезапното преобръщане на немалко от популярните влогъри, които внезапно, буквално за няколко седмици, се озоваха в несвойствения свят на политическия анализ. Тоест, след купища предишно съдържание, свързано, с, да кажем, топ 10 на мистериите, разказани от Ванга, или пък - предизвикателство за тинейджъри от типа на какво да изядем, за да проверим дали няма да повърнем - изведнъж минават на Пеевски, Гешев, Борисов, войната в Украйна, коронавируса.

Разбира се, всеки е свободен да се променя, както и когато реши - и особено ако преходът е от предизвикателства за тинейджъри към сериозна политика, охотно подкрепяме. В същото време обаче нещо друго бие на очи - тази промяна стана буквално за няколко месеца. И стана съвсем стадно. Любо Жечев, да кажем, и Цанов, откриха, че политическото съдържание, считано преди за суховата и безинтересна ниша поне сред тийн аудиторията, би могло да се превърне в основен подход. Разбира се, защото имат автентичен интерес (или интереси от друг тип, особено във втория случай), свързани с политическата ситуация. Само че след тях изведнъж стана тотален обрат; останалата маса влогъри, изцяло принадлежащи на света на забавлението, буквално за няколко седмици започнаха да говорят за енергетика, съдебна реформа, войната в Украйна, така сякаш този обрат изглежда е най-естествен. Тоест съвсем наскоро си увличал аудиторията върху значителният въпрос дали наистина може да изчистиш въшки с газ и оцет, (посветил си канала си на народни митове, които смело разбиваш или радостно приемаш), и ето че след като си открил окончателния отговор, се гмурваш светкавично във въпросите за "Газпром": пак газ, пак си на твоя територия.  

Трудно е това да не породи впечатлението, че кодовата дума "трафик" е единствената причина за превратния момент във влогърския живот. Което е общо взето отблъскващо: това означава, че влогърът няма автентичен интерес към каквото и да било, но има гумен гръбнак, който се огъва по темата на деня, в опит да изкопчи най-голямо внимание от нея. Погледнато от стария свят на медиите, който си отива, това изглежда будещо съжаление. Но може би просто трябва да се изчака: всичко тече, всичко се променя, изпитанията за повръщане може и да се върнат обратно. И тогава чао Борисов и Гешев, чао война и страдания, глей как се ловят покемони в тъмнината. Или каквото там ще е. 

Автор: Райко Байчев