Как Пеeвски може да стане примерен депутат

Най-напред, ако Пeевски започне редовно да посещава парламамента, никой вече няма да му обръща внимание. Покрай него няма да потичват задъхани репортери, а викингоподобни оператори няма да се пребиват кой да хване най-добрия кадър на преминаващия султан. Той няма да отронва по няколко скъпоценни и не много смислени думи, които да се цитират като манна небесна. Въобще ключовият закон на капитала - че дефицитния ресурс предизвиква ламтеж, а неограничения - слабо търсене, ще се закрепи за фигурата на Пeевски. Което може би ще е добре за него - колкото по-банален и познат ставаш, толкова по-рядко могат да те подпукат я прокуратури, я "Магнитски"  

Второ, Пeевски би могъл да се обиграе в изказванията си от парламентарната трибуна. И след онова легендарно въртене на главата и още по-легендарно "Страхуваха ли ви", току-виж казал нещо, с което да не изглежда като зловещ главатар на банда, обявяващ бойна готовност за саморазправа с всичко живо по банките. Крайно време е Пeевски да се изпедепца така, както неговите големи предшественици в ДПС - Лютви Местан, Карадаъй, Йордан Цонев, успяха. Представите си изказване, което започва така: "ДПС е партия, която запазва демократичните принципи в страната, и в отговор на г-н Василев, бих искал да посоча, че бюджетните разчети, предложени от него, имат известни пролуки, които би било добре да се посочат както пред народните представители, така и пред гласуващите за тях". 

И аз не мога да си го представя. 

А как би изглеждало Пeевски да се посвети на някой не толкова важен закон - например да вземе по думата по закона за етажната собственост? Да чуем какво мисли по закона за държавния служител? Да чуем прецизни изказвания по темата за биологичното разнообразие? Би било добро начало. 

На финала на фантастичния сценарий можем да си представим и нещо съвсем фрапантно. След години облагородяващ, народно отговорен труд в парламента, той да преживее катарзис (по Станишев) и да тръгне по самотния път на независимия депутат. Мажоритарният му принос да стане толкова сериозен, че партийната принадлежност да изглежда като ненужен баласт, от който, като при отслабване, да реши да се оттърве.

Ето че вече загубихте интерес. Закономерно - такава е съдбата на примерните депутати. 

Автор: Райко Байчев