Кампанията, която не е започвала, свърши

Заиграване със страхове

Мигрантите, бежанската вълна и "джендър торбаланът" са най-силните козове в ръцете на овехтели отдавна политици. За да подсилят усещането, че "Европа се разпада", те закачат по някое-друго самарско знаме, налагат навущата и пекат на чевермета оглозгания на сурово разум. Докато намигат на Москва. Или Анкара. Целта е да объркате патриотизма със страха. И да забравите, че да си гражданин, означава да поемаш преди всичко отговорност тук и сега. А тя изключва заблудите.

Заиграване със себе си

Панаирът на Народното събрание се пренесе в предизборните клипове и участия на кандидатите. И това никак не е изненадващо, тъй като на Европейския парламент скришом се гледа от мнозина като на българския - пространство на властта заради самата нея. Вместо да ни ангажират аргументирано с темите от същинския дневен ред на ЕС, предизборните викачи отново ни занимават със себе си. И водят кампания, в която няма място за Европа от безкрайните фалшиво разиграни роли на нейните бранители.

Заигравки без резултат

В общ план европейските избори се посрещат с неособен ентусиазъм на целия континент. В България от тях се вълнуват най-силно тези, които се борят за нашия глас. И техните партийни централи. И въпреки че няма нищо по-ценно от това като гражданин да упражниш гласа си, избирането на претоплени манджи е вредно за храносмилането. И общото ни бъдеще. А може би една от най-важните ценности на демокрацията е да се противопоставяме, когато отново опитват да се заиграват с нас. И да мислим какви резултати ще произведем за България и Европа от участието си в сервирането на все един и същи обяд, претоплен набързо към края на поредната предизборна кампания. Която не е започвала въобще. Или се залъгвам?!

Автор: Румен Скрински