Когато ООН говори за мир, рови в килер с трупове

Коментар на редактора

Отърсвайки се от грандиозните размери на военното и хуманитарното бедствие на Втората световна война, светът създава ООН - идея за мир и сигурност, зад която стоят, потънали в жесток и лицемерен парадокс, останките на милиарди загинали. Когато американският президент Франклин Рузвелт измисля термина "Обединени нации", едва ли е подозирал, че той ще лежи в основата на съвременната ни дипломация, че ще бъде толкова егоцентрично експлоатиран и ползван за параван на геополитически совалки. Особено днес, когато шепата играчи, бдящи чрез войни над "благоденствието" на човечеството, застават пред лицето на света и ни говорят за мир. Говорят ни за глобален ред и справедливост, излизайки на сцената под светлините на прожекторите, от мрачния килер с трупове.

Ако ви трябват примери, ето ви отворения вход към ада на Сирия, Ирак, Ивицата Газа, Афганистан. Ето ви ги Светите земи - на Израел ли са, на Палестина ли?! Ето ви онези 104 милиона деца по света, които по данни на УНИЦЕФ не ходят на училище заради социални катаклизми. Ето ви загиналите вследствие на химически атаки в Сирия, които по най-жестокия начин "съдействат" в смъртта си за непрекъснатото противопоставяне на Вашингтон и Москва в зоните на конфликт. Ето ви Йемен, където хуманитарната ситуация е достигнала до степен хората да се хранят с листа, агонизирайки от глад. Вижте в очите изтреблението на малцинството рохинга, погледнете безжизнените тела на мигрантите по бреговете на Средиземно море. А от другата страна Европа, раздирана през последните години от атентати, още мълчаливо отдава почит към невинните. Впрочем, едни и същи - и вчера, и днес.

Вярвам, че не трябва да се убеждаваме повече, за да установим, че когато ООН заговори за мир, разравя в килера с трупове, за който много от страните са пряко или косвено отговорни. Когато ООН заговори за мир, е ясно, че търговията с оръжие просто е пренасочена към други точки. Когато ООН заговори за мир, изпада в лицемерния парадокс да успокоява с кървави ръце душите на мъртвите. Разбира се, от хуманност и любов!

Автор: Румен Скрински