Коледа - имаме нужда да се почувстваме на 10

Лампите светят по-топло.

Студът не е толкова гаден.

Хората са по-нежни.

Празник, който носи топлина, щастие, че и подаръци на всичкото отгоре. Великолепна комбинация!

Но много хора около мен твърдят, че мразят Коледа. Цялото това ''окичване'' и ''гадните песни'', и ''защо пак от толкова рано трябва да се украсява?!"

Подаръците са излишни пари и стрес, украсата също. Вечерята... Ами ние всяка вечер си вечеряме и си пием. Но за Нова година каква кръчма сме запазили...

Неприязън, сивота, смръщени и студени физиономии, убиващи и най-върлите коледни ентусиасти.

И от една страна те ме дразнят. Искрено ме вбесяват и ме карат да ги ненавиждам и отдалечавам от себе си. Нямам нужда от ТАЗИ негативност. Поне един път в годината мога да си го спестя. Няма нужда да съм сърдита със семейството си, няма нужда да купувам ''каквото и да било''. Нямам нужда да правя компромиси с личното си щастие и това на близките ми. Никой няма нужда от това.

Вижте коледната реклама, която разплака целия свят (ВИДЕО)

Полска коледна релама, която вече е била гледана от повече от 2 милиона зрители, за дядо, който учи английски, за да се срещне с внучет...

Прочети повече

Но от друга страна ми е жал за тях. Защото тези неща ме карат да се замисля, че може би не могат да си позволят празника, който рекламите ни показват? Може би никога никой не им е подарявал този празник? Може би нещо ужасно се е случило по време на празника някога в живота им и оттогава те да не могат да го празнуват? Може би в техните обувки Коледа не е топла и мека, а прави рани. Защото когато не можеш да си позволиш да бъдеш специален, обикновения битов ден не изисква това от теб, но коледата го прави. И това разочарова деца и разбива сърца. А никой не иска да го боли... особено на Коледа.

И това ме кара да се стопля. Да ги стопля. Да подадеш ръка на бабата в автобуса, за да се качи. Да отстъпиш мястото си на майката с малкото подскачащо човече. Да уважиш бясно мятащата се опашка на онзи уличен приятел, който те чака търпеливо всеки ден на едно и също място. Да пуснеш рестото си в шапката на едно от многото лица в подлеза. Да посетиш домовете и да запалиш свещите зад очите на децата, на които им липсва истинската коледна вечер.

Ние не сме лоши или глупави. Не сме за изхвърляне. Просто имаме нужда от обичане.

И като почнем от Коледа, така цяла година...

Автор: Ния Петрова